Когато българска или румънска фирма наеме по договор работници и ги командирова в Германия или Франция, те получават заплащане по българска или румънска тарифа, а не по германска или френска. Това ги прави много по-евтини и съответно застрашава работните места на германци или французи. За този трик е прието определението "социален дъмпинг", а френският президент Еманюел Макрон търси подкрепа в страни като Румъния и България за борбата си срещу този дъмпинг. Германският "Тагеспшигел" публикува много интересен анализ по темата от Албрехт Майер, който ви представяме със съкращения. Оригиналното заглавие на статията гласи: "Офанзива по очароването на Изтока".

"Минаха 14 години, откакто тогавашният френски президент Жак Ширак скастри държавите от Източна Европа. Те били "пропуснали една чудесна възможност да си затварят устата", каза Ширак по повод проамериканската позиция по интервенцията в Ирак на държави като Полша, Унгария и Чехия, които тогава още не членуваха в ЕС. Подобно презрително отношение към сегашните източноевропейски партньори в ЕС днес един френски президент изобщо не може да си позволи. Това с особена сила се отнася за Еманюел Макрон, който има нужда от подкрепата на източноевропейците за едно от централните си европолитически намерения: реформата на директивата за командироване на работници. За това свое намерение Макрон ще се опита да намери подкрепа по време на пътуването си до Австрия, Румъния и България."

За по-радикални промени

Тагесшпигел припомня, че президентът е обещал на своите избиратели промени в европейските правила за командироването на работна ръка. Авторът отбелязва, че французите, които работят по строежите и кланиците или пък се грижат за възрастни и безпомощни хора, усещат сериозна заплаха за работните си места тъкмо в резултат от социалния дъмпинг. Нека да припомним, че това важи и за други европейски страни, включително за Германия и Австрия, например. В същото време в източноевропейските страни, откъдето в повечето случаи идват нежеланите конкуренти на френския и на други европейски трудови пазари, редовно се аргументират със свободата на движение в границите на ЕС. В центъра на спора е тъкмо директивата за командироване на работници, която трябва да бъде преработена, както още през март 2016 г. предложи Еврокомисията. За Макрон обаче досегашните варианти за промени не са достатъчно радикални и той продължава да настоява пренаемането на работна ръка да се уреди по-строго, в закрила на френските работници.

По-нататък "Тагесшпигел" изказва предположението, че френският президент поема на европейска обиколка, именно за да се опита да спечели на своя страна колкото е възможно повече източноевропейци за предстоящите консултации по въпроса, които на 23 октомври ще проведат министрите на труда от ЕС. Вестникът припомня, че на 23 август в Залцбург Макрон ще разговаря с австрийския канцлер Кристиан Керн, с чешкия премиер Бохуслав Соботка и със словашкия им колега Роберт Фицо, на следващия ден ще се срещне в Букурещ с румънския си колега Клаус Йоханис, а на 25 във Варна ще разговаря с българския премиер Бойко Борисов.

По-нататък в анализа на Албрехт Майер четем:

"Вярно е, че много вода изтече, откакто Ширак гневно избухна срещу източноевропейците, но независимо от това и отношенията на Макрон с тези европейски партньори не за безпроблемни. През юни 39-годишният френски държавен глава обвини Полша и Унгария, че се били самообслужвали: "Европа не е супермаркет, Европа е съдбовна общност!", каза Макрон в едно интервю. Имаше предвид факта, че няколко източноевропейски държави получават европейски пари, но не желаят да приемат бежанци.

Какво включва маршрутът на Макрон?

Унгарският премиер Виктор Орбан реагира с думите, че няма да разреши на новия френския лидер да му говори по такъв начин. В кулоарите на последната среща на високо равнище на ЕС през юни Макрон в крайна сметка се срещна лично с лидерите на държавите от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия. След тази среща един източноевропейски дипломат разказа, че двете страни внимателно се изслушали една-друга по въпроса за командироването на работници.

Сега от Елисейския дворец съобщават, че Макрон ще се срещне с водещи политици от онези източноевропейски държави, които Франция е пренебрегвала през последните десетилетия. В същото време Германия се грижела доста по-добре за източноевропейските партньори, признава Париж.

Прави впечатление обаче, че в маршрута на Макрон липсват две държави: Унгария и Полша. Може би президентът смята, че ако директивата за командироване на работници наистина стане още по-строга, според френските изисквания, то унгарският премиер Виктор Орбан и полската му колежка Беата Шидло навярно изобщо няма да желаят да разговарят с него. Това не важи обаче за трима други европейски лидери, с които обитателят на Елисейски дворец си е уговорил среща в Париж на 28 август: канцлерката Ангела Меркел, италианския премиер Паоло Джентилони и испанския министър-председател Мариано Рахой. С тях Макрон възнамерява да говори не само за политиката към бежанците но и за… директивата за командироване на работници."