Музиката на Пучини е легендарно известна – легендарно известен е и разточителният любовен живот на маестрото. Певици, камериерки, изискани дами – надареният бонвиван не пропуска случай. Пък и съдбата явно е щедра към популярния композитор от Belle Epoque – отрупва го с шансове за галантни и не тъй галантни авантюри. Нищо чудно, че Пучини добива навика да се похвалва в писма до приятели и колеги с поредното си еротично завоевание и несекваща потентност. За зла участ, безбройните любовници на маестрото са споменавани досега само под линия в биографиите му. Не от липса на интерес, а защото самоличността на ощастливените дами не е докрай изяснена. Тази точно празнина в битово-музикалната историография запълва с подобаващо на предмета любопитство и не без чувство за хумор книгата на Хелмут Краусер “Малките градини на маестро Пучини”.

Почитателят на “Бохеми” и “Мадам Бътерфлай” не бива да очаква, че ще бъде потопен в музикалния свят на композитора. Романът на Хелмут Краусер “Малките градини на маестро Пучини” представя известния си герой в недотам ласкава светлина – като еротоман в критична възраст, егоцентрик и мачо, който бърка любовта със секса, приятелството – с ласкателства, а свободното си време прекарва в лов на птици и жени. Но пък тъкмо този подход на автора прави книгата му, носеща подзаглавието “Документален роман”, четивна, забавна и литературно амбициозна. Афинитета си към темата на “Малките градини” Хелмут Краусер доказва още с дебютния си роман “Ерос” от 2006 г. Иначе 44-годишният автор е страстен любител на Пучини и неговата опера – точно затова години наред разследва неизяснени обстоятелства от живота на маестрото и резултатите поднася в последния си роман.

Краусер успява да разкрие идентичността на три от любовниците на Пучини. Противно на първоначалното впечатление, романът не е кичозна биографично-романтична кръпка, Краусер се опитва да проникне в материята, от която възниква творчеството на Пучини и това му се удава отлично, отбелязва литературният наблюдател на “Франфуртер алгемайне цайтунг”.

Към “отличното” можем да останем скептични. Що се отнася до материята, тя е откровено еротоманска, но напук на това, все пак има общо с творчеството. Някои творци са доволни, ако музата ги целуне, други пък искат и да спят с нея – Джакомо Пучини явно се числи към втората категория. Неслучайно подчертава, че можел да композира, само когато е влюбен. В този смисъл любовите на прочутия италианец, емоционалните му “малки градини” са може би не по-малко интересни от обширните “градини” на музикалното му творчество – от гледна точка на операта, пък и на литературата. Романът на Краусер, излизащ тъкмо за 150-тия рожден ден на композитора, е отчасти документален, отчасти изграден на фикцията. Но за какво собствено става дума в него?

Известен от биографията на Пучини е скандалът с камериерката Дориа Манфреди, във връзка с който Елвира, съпругата на композитора е осъдена за клевета. Знайни са също слуховете за страстта му към Корина, младата красавица от Турино, както и дългогодишната му връзка с богатата англичанка Сибила Селигмен.

Към трите жени: Дориа, Кора и Сибила е насочен интересът на Хелмут Краусер, който е издирвал сведения за живота им заедно с биографа на Пучини Дитер Шикелинг. В “Малките градини” Краусер разказва историите им с маестрото, вплита ги в отчасти автентични, отчасти измислени писма. Самите писма пък са поместени в рамката на също тъй отчасти историческо, отчасти фикционално действие. Така пред читателя се откроява фигурата на позастаряващия Пучини – в годините между 1902 и 1910, - търсещ авантюри и бягащ от конфликти, тиранизиран от ревнивата си съпруга, печелещ възторг и самочувствие чрез връзките си с други жени. На чаровната Кори, прототип на Мадам Бътерфлай, обещава брак и после безславно я напуска; несправедливо набедената Дориа се самоубива, Сибила в крайна сметка губи сексуален интерес и остава само духовна приятелка.

Изтощен съм до край и отчаян, положението ми е безнадеждно. Напълно съм съсипан. Край на личния ми живот, край на Торе дел Лаго, край на всичко, оплаква се Пучини в едно писмо.

Мелодраматично, трагично и гротесково се преплитат - донякъде като в известните опери на маестрото, поне що се отнася до първите две. Само неговата музика остава някак изключена. Затваряйки романа, човек добива чувството, че композирането се състои най-вече в търсене на добри либрета. Славата на Пучини се гради, както знаем, на гениалния му театрален инстинкт. Либретата му са изчистени от всеки ненужен детайл, в оперите му няма нито една излишна нота. Романът за Пучини се разгръща на 380 страници. Ала това не е непременно недостатък. Мимоходом в тези страници е очертан и портретът на едно престорено общество, в което аферите са позволени, но за официални връзки между “висшето” и “низшето” съсловие няма място; общество, белязано от завист, интриги и злост, от страх за кастовия престиж и към всяко ново развитие. На този културно-исторически фон може би е дори оправдано, че връзката между либидо и музика не е прекомерно подчертана. След Фройд всеки и без друго знае, че когато в роман за някой творец тъй често се говори за любовни работи, думата е всъщност не за секса, а за отприщената креативност.

Helmut Krausser, „Die kleinen Gärten des Maestro Puccini“, Dumont 2008.