"Благодарение на богата бактериална среда, децата, които израстват в селските дворове, страдат по-рядко от алергии и астма", твърди британският учен Дейвид Страчан. Сигурно сте чували това изречение, но може би сте се чудили дали то отговаря на истината. В научните среди то е познато като "Хигиената хипотеза на Страчан".

Британският епидемиолог Дейвид Страчан изследва 17 000 деца, родени през 1958 година. Ученият установява, че колкото повече братя и сестри има човек, толкова по-малка е вероятността да получи сенна хрема, алергичен ринит или невродермит. Освен това Страчан твърди, че вероятно ранното заразяване с респираторни инфекции играе предпазна роля за детския организъм. Много изследователи потвърждават хипотезата на Страчан и доказват, че стерилната среда и високите хигиенни стандарти в индустриалните страни са причина за повишаване броя на алергиите.

Как се стига до алергия?

Алергията представлява неадекватна реакция на имунната система към определени алергени. С други думи: грешка на имунната система, при която тя възприема за враг прахта вкъщи например. Когато запиташ някого за причините за алергичните заболявания, винаги получаваш стандартните отговори: "Какво искате при тази екология?", "Какво дишаме?", "Какво ядем?". Някои студии допълват, други опровергават "хигиенната хипотеза".

Изследване на университета Еразъм в Ротердам от 2009 година показва, че децата, които са влизали в ранен контакт с други заразни болести, не страдат по-малко от алергии.

Всъщност формирането на имунитета започва от първия ден на живота. Бебето се сблъсква с различни микроорганизми, всеки от тях се "запомня" от организма и срещу него се изработва имунен отговор. Поддръжниците на хигиенната хипотеза твърдят, че ако микроорганизмите са малко, то имунитетът се формира неправилно.

Преди известно време "хигиенната хипотеза" на Страчан получи солидна подкрепа. Група учени от САЩ и Германия, обединени около Ричард Блумбърг и Торстен Олшак, демонстрират в опити с мишки, че чревните бактерии, приемани в първите седмици след раждането, сътрудничат с имунните клетки и предпазват от автоимунни заболявания като болестта на Крон или астма. Мишките, които били оставени в стерилни клетки, развили в червата и белите дробове необичайно висок брой "клетки убийци", имунни клетки, предизвикващи възпалителна реакция, когато регистрират антигени в организма. От опита става ясно, че стерилно отглежданите мишки развиват много по-често астма и колит. Забележителното в изследването е, че след преместване на "стерилните" в клетки с нормална бактериална среда, се наблюдава рязко намаляване на броя на "клетките убийци".

Чисти и болни

Нивото на съвременната хигиена не може да се сравни с хигиената отпреди век и половина, а в развитите индустриални страни много от инфекциозните заболявания се забравени отдавна. Навремето бебетата са били загръщани в парцали и оставяни директно върху земята. Днес всичко е стерилно. Но имунната система трябва да си намери враг. И тя го открива в съвсем безвредни вещества - прах, микроскопични гъбички, растителен прашец, компоненти в храната и т.н. Естествено съвременният човек не бива да се отказва от хигиенните стандарти. Те са от голяма полза. Никой не препоръчва на децата да не си мият ръцете, да пият вода от локвите или да ядат неизмити плодове.

Учените все още спорят кое е първичното - външните фактори или състоянието на човешкия организъм. Остава надеждата, че те някой ден ще ни дадат ясен отговор на въпроса как да се избавим от алергиите.