Планираното непосредствено след изборите на 5 юли заседание на президентския Консултативен съвет по национална сигурност със сложното заглавие "Мерки за изпълнението на показателите по Механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от ЕС" всъщност нямаше нищо общо с проблемите на сигурността, които въобще не бяха дискутирани на форума. Постигнатото след „остри изказвания” консенсусно становище трябваше да бъде очакваният от Брюксел сигнал, че намеренията на премиера Бойко Борисов да минимизира щетите, нанесени от управлението на тройната коалиция, и да върне страната сред нормалните членки на ЕС се подкрепят и от президентската институция.

Вездесъщото мълчание

Тази цел също беше постигната частично, тъй като в документа липсва и думичка за въпросните щети и виновниците за тях. И самият сигнал отново се оказа неясен. Едва ли зад кризисните национални интереси в момента могат да се скрият опърлените от словесните електрически искри фигури на премиер и президент и техните екипи, които трудно се справят с трупаното след изборите през юли мълчание. Стигна се дотам, че само ден преди Консултативния съвет премиерът Борисов чистосърдечно призна, че отношенията му с президента Първанов са лоши, а рафинираният международен чиновник, бивш икономист от Световната банка и настоящ вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков спонтанно окачестви в деня на съвета данъчните предложения на икономическите експерти на президента като „малоумни”. Друг синоним на това определение е и „дъската им хлопа”. Впрочем, подобни сравнения за експертното „усилие” на президентските съветници направиха и други трезвомислещи икономисти, които категорично отхвърлиха идеята за промени в данъчната политика в условията на криза.

Твърде много въпросителни се крият и зад забележимото отсъствие от заседанието при българския президент на две любопитни фигури – лидерът на ДПС Ахмед Доган и съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов. Техните действия или бездействия обикновено пораждат скандали и кризи в общественото битие, така че липсата им на „Дондуков” 2 в понеделник може да се окаже знакова.

Срещу врага или заедно с него?

Каква обаче би могла да бъде политическата тактика с „консенсуса” на президента Първанов, в случая? Той, подобно на министър-председателя Борисов, също се стреми да намали щетите от управлението на акушираната от самия него тристранна коалиция, но със съвсем друга цел. Тази есен предстои извънреден конгрес на БСП, на който червените със сигурност ще хвърлят поглед в несигурното си бъдеше след две години, когато изтича мандатът на техния негласен, но безспорен покровител. От това какво ще бъде наследството на Първанов и кой ще стане негов приемник до голяма степен ще зависи политическата съдба на бившите комунисти. На този етап тази съдба изглежда безрадостна, но...

Времената, а и нравите на местните политици се менят бързо. Току-виж в централата на „Позитано” някой се присетил за вечната британска максима: „Ако не можеш да победиш врага си, присъедини се към него”. И - готово! Затова определението на вицепремиера Дянков „малоумно” прозвуча доста навреме. И на място.