Случаят би могъл да се опише и делово. Например в стила на новините: германски министър (Норберт Рьотген) губи тъй катастрофално на суперважни избори (за Ландтаг в провинция Северен-Рейн Вестфалия), че вече няма авторитет, за да налага колкото сложния, толкова и важен енергиен проект на своето правителство и то тъкмо преди предстоящите избори за Бундестаг. Канцлерката, която далеч по-бързо от всички други се сеща да направи връзката между проваления авторитет и задаващите се избори, отстранява министъра и го заменя с друг, в когото очевидно има доверие, че ще е оправен в енергийната политика на нейното правителство. Дотук новините.

Коментарът пък е следният: Убедена ли е в необратимостта на някой процес, Ангела Меркел не си позволява да сантименталничи. Така беше и в случая с Фукушима, когато канцлерката каза решително "не" на атомните централи. Решителност, твърдост, чувство за верния момент, умение да преговаря и да изчаква са част от политическия й талант. Може би именно благодарение на тези качества успя да стане канцлерка. На оплаквачите, че била "коравосърдечна" и нанасяла "брутални удари", може да им се обясни по-накратко: политиката в Първата лига иска желязна твърдост.

Плоски представи и призрачни фантазии

Нападките срещу канцлерката, че била едва ли не "Медея - убийца на собствения си син", които след случая с Норберт Рьотген се сипят в медиите и в още по-несдържана форма, експертката по комуникационни науки Маргрет Люнеборг обяснява с тривиалното връщане към дихотомни представи за пола и мъжките "фантазии за заплаха" от страна на властимащата жена.

Звучи убедително. Тази ужасна мама Меркел казва толкова нелицеприятни неща за онези, които хем я използват, хем възприемат жената на власт като огромна заплаха, че самите те започват да се държат като деца. Така добрата "мама" бързо се превръща в отмъстителна фурия, прогонила "най-умното" си чедо.

Систематичната неспособност на заобикалящите я мъже да боравят с женската власт съпътстваше Ангела Меркел от самото начало. Възходът й на канцлерския пост беше описван с покровителствено-високомерен тон под мотото: "Смело, усърдно момиче, излезе му късметът, само прическата е малко странна".

Нищо ново под слънцето

След като стана ясно какво Ангела Меркел може и прави, политическият й талант и волята й за власт продължиха още дълго да се подценяват от мъжкия мейнстрийм като фирмено бедствие. Това обаче не попречи на възхода й, по-скоро го поощри. Дебатите за прическата спряха. Поне те.

Дихотомията обаче остава. Когато изчаква и търси компромис - според мъжете това е висше изкуство в политиката, - я обявяват за колеблива. Действа ли подчертано властно, мъжките предубеждения се пречупват. В никакъв случай не се обръщат обаче във възхищение или уважение, а се изливат в: "Аха!". Аха, значи била всъщност хладна, пресметлива лейди, чийто път е отляво и отдясно осеян с купища убити от засада мъже!

Сега е, с други думи, Медея Отмъстителката. Малко по-после ще кажат: "Няма ясна линия тази жена, просто не знаеш кога какво изобщо иска". Човек направо може да се обзаложи, че такъв ще е следващият упрек - печално предвидим. И досаден.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Рачева; Редактор: Д. Попова-Витцел