Има един период от годината, в който по неподражаем начин е концентрирана човешката потребност от прекомерна консумация, парвенющина и показност - това са двете последни декемврийски седмици. Феноменът е наднационален и се разраства като озонова дупка около модерните градове в постиндустриалните държави.

Тук и там обаче той има свои особености: В Мадрид и Кьолн, в Тоскана и Бордо захласнатото обикаляне по шарения пунктир на витрините е обусловено по-скоро от частно-интимния характер на празниците, в него доминира предчувствието за уюта в домашния кръг и пазарът е ориентиран към малките удоволствия на семейството.

Никакви звънчета, никакви умалителни!

Между Коледа и Нова година в осветените пространства на тези градове - макар и измамна, макар и временно - се установява някаква Лапландска мекота - в жестовете, в походката, в общуването. Сякаш в уличния ритъм успяват по магически начин да се намесят незаглъхващи детски спомени за джуджета и звънчета.

В София е точно обратното: никакви звънчета, никакви умалителни! В този период на годината градът, който от години е в състояние на колапс поради нерешените инфраструктурни проблеми, се задъхва както никога от негативната енергия на своите обитатели, от нервните клаксони и мрачните погледи, които кръстосват пространството.

Местата, в които се излива целият човешки поток, са МОЛ-овете - претъпкани пространства, преливащи от излишества, изградени в противоречие със смисления мащаб за общуване между хората. Тези анонимни лабиринти представляват концентрация на стоковия фетишизъм: тук всичко е за продан!

Тук, изтощени от неспирната надпревара с времето, с едно неизразимо неудовлетворение от постоянното догонване на стандарти, на житейски шансове и кариери, изгубили сили за позитивно отношение към случващото се наоколо, хората се люшкат между неспособността да се откъснат от делничното и бутафорията на празничното.

Хайвер и шампанско за всички!

В бутафорията на празничното всяка година участва и така нареченият елит: една от характеристиките на предновогодишните дни е изобилието на коктейли, купони и прочее "фирмени". Хайверът и шампанското се простират до там, докъдето стигат икономисаните средства, които трябва да се похарчат в тази, и не могат да бъдат прехвърлени в следващата финансова година.

Краят на годината е време на равносметки и на пожелания: през 2010 година амбицията за повече МОЛ-ове зае централно място в ценностния вакуум на обществото. Маниашката обсесия да притежаваш се превърна в мерна единица на илюзията за постигната свобода. И няма изгледи това да се промени и през следващата година, която ще бъде година на избори.

Между какво ще избираме обаче? Най-вероятно между различни партийни интереси, които поради липса на критическа маса успешно ще бъдат представяни като "национални интереси". Един от тях ще бъде изграждането на МОЛ-ове, в които "всичко е за продан" - ако приемем понятието като метафора на днешния начин на живот.