Сигналите отшумяват до следващия път, в който корелацията трафик на хора - търговия с бебета - роми отново не изскочи на преден план, но не за да решава проблеми, а главно за да усилва ксенофобията и общественото разделение в България.

Държавната агенция „Национална сигурност" (ДАНС) обяви, че престъпна група е продавала новородени бебета на семейства от Гърция. Сред арестуваните са и двама адвокати. Те са обвиняеми по член от НК – за организиране, набиране, транспортиране и укриване на бременни жени с цел продажба на децата им. Майките били убеждавани да продават своите бебета за суми от 3000 до 5000 лв. Новородените по-късно са предавани на гръцки семейства срещу 30 000 - 40 000 евро, в зависимост от пола на бебето. Момчетата стрували по-скъпо. Същността на престъплението е в заплащането на цена за детето, третирано като стока. Престъпната схема е функционирала безпогрешно благодарение на един либерален способ за установяване на произхода на бащата, регламентиран от българския семеен кодекс. „Припознаването” е чисто декларативна процедура, която не изисква доказателства за биологичния произход на детето от бащата. За една година по тази схема са извършени 13 продажби на деца на гръцки граждани и още три на български семейства, платили по 20 000 лева за „услугата".

Скандалът в „Шейново”

През миналата година „изчезна” цялата документация за децата, родени в АГ болница „Шейново”, дадени за осиновяване или настанени в социален дом от януари 2003 до август 2008 г. Според информация на болницата всяка година там биват изоставяни няколко десетки бебета. За умишленото укриване или неволното затриване на данните бе обвиняван предишният юристконсулт. Прокуратурата се самосезира след публикации в медиите. Документацията все още липсва, а подозренията за злоупотреби са налице.

Случаят стана повод медиите да разгласят публичната тайна, че се извършват продажби на деца, а в търговията участват лица, които са в трудови правоотношения с болниците.

Ето и коментара на Фани Давидова, юрист от Програма „Достъп до информация”, пред в. „Дневник”. Освен него тя предлага и лично свидетелство за това как търсенето среща предлагането в България:

„Не знам дали някой си е задал въпроса защо документацията в "Шейново" липсва точно от 2003 г. насам. Един от възможните отговори е, че оттогава беше въведена концептуално нова система на осиновявания, която изключи директния достъп на кандидат-осиновителите до родилните домове. Хората у нас живеят с твърдата убеденост, че процедурата по осиновяване е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш. Моето семейство е вписано в регистрите на кандидат-осиновителите в началото на юни 2006 г., а синът ни, осиновен по всички правила на законовата процедура и без дори един шоколадов бонбон подкуп, заживя с нас през февруари 2007 г.” Преди щастливата развръзка обаче, приятелка я свързва с агенция, която ще осигури и нейното осиновяване.

„Офисът е на неправителствена организация, която според регистъра на правосъдното министерство се занимава със "социални дейности и международни осиновявания". Посреща ме прилична жена на средна възраст, която започва да ми разяснява процедурата. Описва ми в подробности как ще заобиколим закона. Обещава за месец да ми намери чудесно, здраво, българско бебе на възраст между 3 и 7 дни. Цената е 10 000 лв. С дълбока въздишка отронва, че нейният хонорар е 2000 лв. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал и други служители в системата: "Ама много поскъпна животът! Преди и за 5-6 хиляди взимахме деца. Много се корумпира тая държава, ей!" Подхвърлят реплики като: "Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете законно”... От въпросния офис излязох, олюлявайки се. Бях попаднала на стройна, добре работеща система, в която деца се търгуват без грам колебание. Попаднах там през салон за красота! В схемата не участвах от отвращение. За случилото се не подадох сигнал в полицията от страх. Сега пиша за това от срам, че тогава не направих нищо, и от яд, че схемата ще продължи да съществува.”

Не подценяваме копнежа и правото на хората да отгледат деца. Призоваваме ги само да да изчерпят законовите процедури и средства, и да не вярват на препоръки от типа „една жена ми каза”.

Новият семеен кодекс не догони живота

В самия край на мандата и съвсем набързо бе приет новият семеен кодекс, който отлежаваше отдавна в парламента. Досега действащият датира от далечната 1985 г. Новият кодекс трябваше, според неговите вносители, да догони реалността. Той скъси сроковете за осиновяване и въведе нов единен регистър на желаещите да осиновят дете. Режимът "Осиновяване без съгласието на родител" предизвика критиките на прависти. Той ще се допуска, когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок от шест месеца, без основателна причина, не е поискал прекратяване на настаняването. „Разпоредбата е драстична, недомислена и категорично противоречи на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека. Няма никакво съмнение, че трябваше да се промени съществуващата уредба, която позволяваше безкраен престой на децата в институциите без надежда да бъдат осиновени. Но новият семеен кодекс предлага недопустимо разрешение – на практика ще се отнемат родителски права без преценка на съда”, коментира Фани Давидова.

След нездраво веселие из кулоарите на българския парламент, от окончателния текст на кодекса отпадна „фактическото съжителство”. С други думи, съжителството без брак остана извън закона, в противоречие със статистиката, която показва увеличаване на двойките, които създават деца и живеят без подпис. Новият семеен кодекс нито изпревари времето си, нито догони реалността. Той обаче хвърли камък в блатотото на хомофобията, а „фактическото съжителство” бе прието главно като зелена светлина пред еднополовите бракове. Обществената дискусия съвпада с 40-годишния юбилей от първия гей парад в света – в Ню Йорк. Годишнината ще бъде отбелязана с фестивално шествие и в София, но маршрутът се пази в тайна от съображения за сигурност.

„Голяма част от финансирането е от дарения, и то не от гей общността, а от семейни хора и симпатизиращи на гейовете”, разказва за “24 часа” Аксиния Генчева, бивш шеф на “Джемини”, България. Тя е щастлива, че 11 посолства подкрепят официално събитието. Срещат ли политическа подкрепа? По-скоро не, засега с позиция по темата са само „Зелените”. Фракцията на гейовете, лесбийките и транссексуалните в редовете на европейските социалисти изпрати официално писмо до премиера Станишев с настояване БСП като управляваща партия да излезе с позитивно послание за парада.

Софийската митрополия междувременно благослови литийно шествие за забрана на гей парада, съобщи агенция „Фокус”. Очаква се днес срещу гей-шествието да протестират духовници, студентите богослови и православните братства при столичните храмове. Столичната община е дала разрешение и за двете прояви.

Нормално vs. Ненормално

„Ние не сме против правото на самоопределение на всеки, но не смятаме, че е полезно и здравословно за обществото особено наглото парадиране с обратните сексуални наклонности. Гей-парадът не е безобидно шоу, а опит да се отвоюва територия, да се покаже ненормалното като по-стойностно”, се казва в обръщението на инициаторите богослови към обществеността и медиите.

„Посланикът на Великобритания в българската столица Стийв Уилямс изпрати послание с подкрепа до участниците в гей-парада, който ще се проведе следващата седмица в София, пише „Дейли телеграф” и припомня, че същото събитие миналата година е приключило „с кървав сблъсък между участващите в шествието, националистите и полицейските сили за борба срещу безредиците”.

„Ознаменуването на разнообразието не означава налагане на начин на живот,” казва посланик Уилямс. „Става въпрос за насърчаване на уважението за фундаменталните човешки права. Това е самата същност на нашите европейски демократични ценности.”

Гей-парадът вече нажежи форумите. Расистките изказвания няма да цитираме тук. По-кротки са гласовете на тези, които не подкрепят, но и не отричат правото на изява на хората с различна сексуална ориентация.

„Всичката Мара втасала...”, бе един гневен коментар за активността на Българската правословна църква, която мълчеше по много други теми, разтърсвали българското общество. Мълчание, което го остави през трудните години на прехода без сериозно упование и утеха, затънало главно в ритуали на суеверието, в духовна безпътица и нетолерантност, която започва да се превръща в морална норма.