Марен Шварц е популярна авторка на криминални романи в Германия. Но последната ѝ книга е в непривичен за нея жанр: писателката разказва за пътуването си до България през 1988 година. Заедно със съпруга ѝ обикалят страната с трабант. В България намират приятели, с които заедно се радват на топлите летни нощи на българското Черноморие. Марен си спомня за тези хубави моменти и казва, че би се върнала отново в България, макар да знае, че няма да е същото. С нея разговаря Александър Детев. 

В пътеписа „И през лятото към България" разказвате за своето пътуване в България през 1988 година. Защо решихте сега да публикувате тази история?

С удоволствие щях да публикувам пътеписа и по-рано, но едва тази година успях да убедя издателство, че историята си заслужава да излезе на хартия. Случайност е, че издаването съвпадна с отбелязването на 30 години от падането на Берлинската стена. При всички положения нямаше как съвпадението да е по-подходящо. Все пак пътеписът описва една малка част от историята на Източна Германия, записана в дневника на моя съпруг по време на пътуването и вдъхновила ме да създам книгата. Завърших я няколко години след края на пътуването, но ми отне време да намеря издателство, което да я публикува. През март 2019 година по време на Панаира на книгата в Лайпциг успях да се срещна с представител на едно издателство от Радебойл. Шест месеца по-късно продуктът на нашата съвместна работа беше по книжарниците.

Пътували сте до България през Чехословакия, Унгария и Румъния. Какво обаче Ви впечатли в България и защо решихте тя да е във фокуса на историята?

Поради ограничените ни възможности да пътуваме, България беше държава, за която ние, гражданите на ГДР, копнеехме. Там имаше всичко, което беше необходимо за една хубава почивка: високи планини, южно слънце, безкрайни плажове, диви заливи, романтични рибарски села… Ние вече познавахме България. Предишната година бяхме участвали в екскурзия по линия на организацията за младежки туризъм на ГДР, в рамките на която посетихме Бургас. Градът толкова ни впечатли, че поискахме да научим повече за страната и хората.

Беше ли трудно да се разбирате с местните?

Общувахме с тях на руски - езика, който беше част от учебната програма за всеки ученик в ГДР. Когато срещахме затруднения, използвахме английски. Някои българи знаеха и немски.

Ако трябва да посочите един акцент на пътуването си, кой би бил той?

Това е труден въпрос. Имахме множество хубави преживявания по време на пътуването си. Две неща ни направиха особено силно впечатление: планината Рила и Рилският манастир и моментът, когато най-после достигнахме целта на пътуването си - Черно море.

Планирате ли отново да посетите България? Ако да, къде със сигурност ще отидете отново?

В семейството ми говорим често и с радост за България. Когато гледаме многото хубави снимки от нашето пътуване, се събужда желанието отново да отидем там. Знаем, че пътуването, което направихме тогава, е възможно и днес. И все пак няма да е същото, както в онези топли дни в разгара на лятото на 1988 г. Първо, защото промените преди 30 години повлияха и на онази България, която ние помним. Също така, защото някои от хората, които срещнахме, са напуснали страната или вече не са сред нас.

(Марен Шварц помоли да предадем и това нейно желание: По време на пътуването си в България тя се сприятелява с българско семейство – Стоян и Жечка Стоянови, с които много иска отново да установи контакт. От нейно име тук се обръщаме с молба към двамата да се свържат с нея/с нас, ако прочетат това интервю)