ДВ: На 23 ноември се навършват 10 години от смъртта на Вашия съпруг. Какво изпитвате днес?

Марина Литвиненко: Не усещам неговото отсъствие. Мисля, че той чакаше да настъпи часът на справедливостта. Виновните обаче още не са изправени на подсъдимата скамейка, няма произнесена присъда. Но всички чуха добре какво се е случило в Лондон преди 10 години и кой стои зад това престъпление.

ДВ: Помните ли деня, в който умря Вашият съпруг? Тогава Вие останахте съвсем сама.

Марина Литвиненко: Светът за мен се преобърна. Заедно с това се появи чувството на отговорност за нашия син, който тогава беше на 12 години. Разбрах, че сме останали сами. Беше страшно и защото не знаех до каква степен и аз съм заразена с полоний и какви последици може да има това за здравето ми. Почти четири дни чаках резултата от лабораторните анализи. Казаха ми, че има завишено съдържание на полоний, но то няма да ми навреди така, както на Саша. В същото време разбрах, че наличието на полоний в организма увеличава риска от рак. И с тази диагноза си останах.

ДВ: Кой Ви помогна тогава?

Марина Литвиненко: Моите приятели. Много голяма подкрепа ми оказа, разбира се, Борис Березовски. За него това беше тежък удар, защото Александър беше много необикновен човек в неговото обкръжение. Той не беше бизнесмен, нямаше много пари, но според мен беше един от най-порядъчните и предани хора в обкръжението на Березовски. И когато Саша си отиде от този свят, Березовски помогна и на мен, и на нашия син Анатолий. Мисля, че без неговата подкрепа Анатолий нямаше да може да завърши училището, в което учеше.

ДВ: Вашият мъж е бил сътрудник на Борис Березовски. Какво е Вашето отношение към личността Борис Березовски? Одобрявахте ли връзката на съпруга си с него? Знаехте ли, че Березовски е много оспорвана личност в Русия?

Марина Литвиненко: Това не беше сътрудничество. В дадения случай не можех нито да одобрявам, нито да отхвърлям тази връзка. Приемах поведението на Саша като поведение на човек, който не е предател. И когато още в Москва Саша се сблъска със сериозни проблеми, много мои приятели, пък и аз самата му казвахме, че близостта с Березовски е много опасна. Но Саша беше принципен човек. Той каза: "Покажете ми документи, че Березовски е престъпник и аз първи ще му сложа белезниците."

ДВ: В каква степен Березовски е повлиял на дейността на Вашия мъж?

Марина Литвиненко: Никой не му е влиял. Саша се оказа въвлечен във всичко, свързано с Березовски. Във ФСБ са решили, че в обкръжението на Березовски трябва да има информатор. Тоест, тяхното общуване е било регламентирано.

ДВ: И Той е информирал ФСБ?

Марина Литвиненко: Не е информирал, а е писал доклади. През 1995 година Саша пътува заедно с Березовски до Швейцария с дипломатически паспорт. Това означава, че не Березовски го е взел със себе си, а Литвиненко е бил изпратен в служебна командировка.

ДВ: Березовски знаеше ли, че до него стои информатор на ФСБ?

Марина Литвиненко: Разбира се.

ДВ: Значи двамата са се наговорили?

Марина Литвиненко: Никакви договорки не е имало между двамата. Първо, Березовски беше държавник и му беше ясно, че се намира под влияние и под охрана. Затова през 1998 година Саша отиде при него и му каза, че "ние всъщност обсъждаме вариант как да Ви убием". И той го стори не от приятелски чувства. Човекът заемаше официален пост и, според всички разпоредби, е трябвало да го информират. 

ДВ: Вашият мъж публикува книгата "ФСБ взривява Русия". Написа и много статии, които не бяха по вкуса на Путин. Каква беше ролята на Березовски в този случай?

Марина Литвиненко: Без поддръжката на Березовски нищо нямаше да излезе с книгите.

ДВ: Във Върховния съд в Лондон имаше публични изслушвания и бяха направени изводи, че вероятно зад убийството на мъжа Ви стои ФСБ, както и че вероятно това убийство е извършено с одобрението на Владимир Путин и тогавашния директор на ФСБ Николай Патрушев. Но след тези изявления не се случи нищо...

Марина Литвиненко: Ние не успяхме да спечелим в съда, защото нямаше обвиняеми. В Англия не съществува задочна форма на съдопроизводство. Бяха назовани имената на Путин и Патрушев. И това беше много важна информация за нас. Ние очаквахме, че съдът ще заяви, че зад това престъпление стои руската държава, но изобщо не очаквахме, че ще бъдат назовани тези имена.

ДВ: Тоест, само фактът, че бяха посочени тези имена, за Вас е достатъчен?

Марина Литвиненко: Да, на този етап.

ДВ: Какво ще правите оттук нататък? 

Марина Литвиненко: Не знаем още колко ще се задържи днешният режим в Русия. Колко дълго още хората няма да искат да узнаят истината и колко дълго секретните информации ще останат секретни. Светът бързо се променя.