Мария Гайдар: Украйна е травма на Путин още от 2005 година
Константин Егерт
21 юли 2022
Защо Путин се е вторачил в Украйна, защо руските войници постъпват толкова жестоко, по какво се различават украинците и руснаците - на тези и други въпроси отговаря пред ДВ Мария Гайдар, работила и в Русия, и в Украйна.
Реклама
Мария Гайдар е участвала в акциите на редица руски опозиционери, например на Алексей Навални и Борис Немцов, била е заместник-губернаторка на Кировска област, а след 2014-а година заминава за Украйна, където е била първо съветничка на Михаил Саакашвили, а по-късно и на Петро Порошенко. В началото на войната е напуснала Киев и сега живее в Израел. Дъщеря е на известния политик и идеолог на икономическите реформи в Русия от началото на 1990-а година Егор Гайдар.
Работили сте седем години в Украйна. Ясно ли Ви е защо Путин се е фиксирал до такава степен върху Украйна?
М. Гайдар:Това е негова травма от 2005-а година. Той бе възмутен до дъното на душата си от „оранжевата революция". Путин бе популярен в Украйна като чуждестранен лидер, вложи огромни средства, а Янукович (проруският президент на Украйна, управлявал между 2010-а и 2014-а година - б.ред.) загуби. Точно тогава видях тази необяснима озъбеност, злоба, ненавист. Усещането, че всичко това се прави от Запада, макар движението да идваше отдолу. Това е и неговото отношение към демократичните прояви, към протеста. Той беше засегнат и изглежда, че се е чувствал така през всичките тези години. Украйна бе болезнена за него, тъй като, ако се мисли в имперски категории, възстановяване на империята без Украйна не би могло да се получи.
Днес основната идея на Путин е да постави Украйна под контрол, дори ако трябва да я превърне в пустиня?
М. Гайдар: Точно така. Не мога да обясня това или да го разбера на човешко ниво. Колкото и да си изпълнен със злоба, да причиняваш такива страдания на хората, които наричаш „братски народ" и да твърдиш, че ги "спасяваш". Даже не говоря за загиналите, а за разделените семейства, за съсипаните животи.
Как си обяснявате това, което вършат обикновените руски войници в Украйна спрямо „братския народ"?
М. Гайдар:Това е огромен шок. Очаквах, че ще избухне война, че ще бомбардират Киев. Но никога не съм допускала, че ще видя това, което видях в Буча, в Ирпен. Това е мащаб на злото, какъвто наистина не съм очаквала. Всичко това предизвиква огромна болка и отвращение. Не разбирам що за хора са те - откъде е тази организирана жестокост, тази склонност към разрушения?
В какво се състои според Вас основната разлика между руския национален характер и украинския?
М. Гайдар:Това е като с руския и украинския език - те си приличат, но фонетично са противоположни. Същото важи и за характера. На пръв поглед изглежда, че хората са същите, но те са съвсем други. Украинците са много по-предприемчиви, свободни – та нали те винаги са се борили против държавата, опитвали са се да оцелеят като общество, защото през цялото време са ги заобикаляли империи, които са се опитвали да ги завоюват. Руснаците са имперци, а украинците не са - всичко се свежда до това. В Украйна всичко става стремглаво - хората незабавно реагират на събитията, на съдебните решения, на корупцията. Веднага се събират и тръгват за Киев да протестират.
Според Вас войната на Русия в Украйна война на Путин ли е или на руския народ?
М. Гайдар:Естествено, че това е путинска война. Руският народ я поддържа, но не я е организирал той. Не разбирам защо я поддържа. Много се вълнувам заради Украйна, страхувам се, че с времето от нея няма да остане нищо. Защото виждам как избиват нашите войници, а икономиката работи по чудо. Складовете са празни, пристанищата не работят, никой не плаща за комунални услуги. Как Украйна успява да продължава да съществува? Много се опасявам, че един ден Украйна може да я няма. А така ми се иска да се върна в Киев, да го прегърна...
Още по темата вижте тук:
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.