Нико Фишер разговаря с германския философ проф. Андреас Арнд за плюсовете и минусите на Марксовото учение. Арнд е преподавател в Хумболтовия университет в Берлин. Той е председател на управителния съвет на Международното хегелианско дружество и член на научно-изследователския екип на Академията на науките на Берлин-Бранденбург.

Това, което предлага Маркс, е не просто една книга с рецепти за промяна на обществото. Той ни предлага по-скоро методология, един критичен анализ. При това Маркс не анализира някакви частични икономически аспекти, а изследва глобалния начин на производство, казва Андреас Арнд. Маркс има необичайно широк хоризонт и поради това забелязва връзки и зависимости, които на пръв поглед просто не си личат. Той забелязва например още по онова време, че нуждата от все нови и нови капитали постоянно ще нараства - те са необходими, за да уравновесяват дисбалансите между отделните сектори на производство, както и за да поддържат цялата производствена система в действие. Този капитал обаче не се инвестира в производството, а предимно спекулативно. В резултат на това Маркс стига до извода, че капиталистическата система няма да може да просъществува трайно в този си вид.

Какво можем да научим днес от Маркс?

Още в "Комунистическия манифест" Маркс заедно с Фридрих Енгелс описва тенденциите на глобализация в икономиката. В много от своите лични студии той показва, че капиталът отива там, където намира най-евтината работна сила, както и че постоянно прави опити да натиска надолу нивото на заплащането. Според германския философ Арнд, точно затова и днешните процеси на т.нар. "аутсорсинг" - изнасяне на продукция в страни на ниски заплати, могат да бъдат много добре обяснени с метода на Маркс.

Мнозина смятат, че Маркс фетишизира производителността на труда. Арнд обаче е убеден, че това не отговаря на истината. Постоянното повишаване на производителността има последствия върху ресурсите, които не са безкрайни. Тази зависимост също е забелязана от Маркс много ясно. В този смисъл той има свой принос и към дискусията по опазването на околната среда, посочва германският философ.

Маркс и Сталин

Маркс, а и Енгелс са забележителни теоретици на социализма и комунизма. Но дали има връзка между техните теории и начина, по който те бяха реализирани на дело, например от режима на Сталин? Андреас Арнд признава, че това е труден въпрос, защото няма как да се каже, че между двете неща няма връзка. Някои елементи наистина са взаимствани погрешно, смята Арнд, тъй като при Маркс те са поставени в съвсем различен контекст. Един от големите дефицити на теорията на Маркс, според него, е, че мислителят не е завещал своя теория за политиката и държавата. Маркс обаче няма вина за това, защото той е предвиждал да я напише, но така и не успява да го реализира.

Според Андреас Арнд е можело да се очаква, че именно там Маркс подробно ще изясни важния въпрос, свързан с правните принципи и разбирането си за правова държава. Всъщност в своите писания Маркс третира и въпроси, свързани с правото, но не го прави систематично. Точно затова у мнозина наблюдатели се е създало впечатлението, че Маркс е правен нихилист. От този момент на недостатъчна яснота впоследстиве се е възползвал и сталинизмът, казва проф. Андреас Арнд.

Автор: Н. Фишер, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева