"Бях слаба, освен това колелото ми беше много натоварено, така че бях безпомощна пред руснаците и не можах да се защитя, когато ме свалиха на земята", разказва Клара М. от Магдебург за случилото ѝ се през 1945, когато трима червеноармейци я съборили в канавката и я изнасилили. През това време минали множество коли, но никой не спрял, въпреки плача и виковете на жената.

Понякога действителността надминава и най-противните пропагандни лъжи. В края на войната сред германските войски и цивилните граждани упорито се носи слухът, че съветският пропагандист Иля Еренбург е призовал напредващите червеноармейци към масови изнасилвания на германски жени. Това е доказана лъжа, но през 1945 година изнасилванията действително се превръщат в масов феномен.

Точни данни за извършените сексуални насилия няма

Точни данни за броя на германките, станали жертви на сексуално насилие след края на войната, не могат да бъдат установени - поради това, че повечето от жертвите мълчат от срам. Според различни експертни оценки те са между 500 000 и 2 милиона. Затова не ни остава нищо друго, освен да се концентрираме над индивидуалните съдби.

Берлинчанката Барбара В. пише в дневника си на 27 април 1945 следното: "Бях излязла да купя захар, когато двама ме натикаха в един вход. Свалиха ме на земята и ми вдигнаха полата. Беше ужасно, но можеше да се очаква".

За мнозина ужасът не приключва с изнасилването. Клара М. от Магдебург забременява, но не иска "руско дете". Подава молба за аборт в здравната служба. Райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер още през март 1945 е разпоредил, че бременностите от "принудителен сексуален контакт с червеноармейци" следва да бъдат прекратявани. Но по онова време в обществото като цяло господстват значително по-строги разбирания относно абортите, а медиците от здравните служби - предимно мъже - изискват от бременните подробни и достоверни описания на изнасилванията, за да дадат разрешение за абортите.

Тема-табу и в двете части на Германия

Именно поради това само една малка част от жените се решават да говорят за преживяното унижение или да подадат оплакване до полицията. Жертвите на сексуално насилие се срамуват и се опасяват от дискриминация. На масовите изнасилвания и в двете части на Германия е наложено мълчание - те се превръщат в табу. Минават повече от 40 години, докато се разкрие истината за тях. Една от първите, които повдигат този въпрос, е режисьорката Хелке Зандер - през 1992 във филм, посветен на изнасилванията от 1945.

Екипът, проучил темата, стига до извода, че руските войници в Берлин (които са били около 450 000) са изнасилили в първите три месеца на окупацията около 110 000 жени и момичета - седем процента от всички жителки на града. При това над половината от тях - многократно.

Към една пета от тях забременяват. А между лекари и пациентки се установява мълчалив консенсус - най-добре никакви "руски деца". Повечето от бременностите са прекъснати. Една от тези жени, за които разказва списание "Шпигел", си спомня: "Никой не може да си представи колко масови бяха абортите тогава".

Изнасилвали са не само руснаците

Но изнасилвачите през 1945 не са само руснаци. След като през април 1945 френските войски завземат Щутгарт, полицията регистрира само в рамките на десет дни 1389 изнасилвания, извършени от френски граждани. Срещу американци (чието военно присъствие в Германия възлиза на 1,6 милиона души) от март до май 1945 са проведени 487 съдебни процеса в американски военни съдилища. Документирани са 1500 случая на изнасилвания.

Историчката Мириам Гебхард обаче е убедена, че броят на изнасилванията, извършени от американци, е значително по-висок. В своята книга „Когато пристигнаха войниците" Гебхард твърди, че около 190 000 германски жени са станали жертва на изнасилвания от страна на американски войници. А по отношение на наложеното навремето мълчание върху темата казва следното: "За обществеността тази тема дълго време не е съществувала, тъй като политиците в двете германски държави не са искали да се проявят като нелоялни пред съответните окупационни сили".

Изнасилените жени се чувстват посрамени и омърсени. Те мълчат и се опитват да забравят. Много от тях стигат до самоубийство. Както посочва "Ди Велт", последните, които и днес все още могат да си спомнят за страха от онези седмици, са далеч над 80-те. Сред тях сигурно има и такива, които са били изнасилени навремето, но повечето така и не са говорили никога за това.

Сексуалното насилие - част от почти всяка война

"Ди Велт" изтъква, че официални заповеди за прояви на насилие спрямо жените от страна на окупационните войски не е имало - това е сигурно. Точно обратното - командирите на различни съветски части дори са издали съвсем еднозначни забрани. Но очевидно насилието над жени е било общоприета практика.

Причините са разнообразни: чувство на гняв и отмъщение, а вероятно и стремеж чрез изнасилванията на жените да бъде унизена цялата германска нация. Най-важният мотив обаче сигурно е било задоволството от усещаната абсолютна власт над беззащитните жертви. За съжаление сексуалното насилие не е необичайно - то е част от почти всяка война.

*****

Вижте и това видео на ДВ: