Руските власти заговориха за масови гробове в Донбас и обвиниха украинската армия. Според Киев отговорни за тях са подкрепяните от Кремъл сепаратисти. Каква е истината?
Реклама
Само ден след като руският президент Путин заговори за "геноцид" в Донбас, руските следствени органи публикуваха доклад за "масови гробове на цивилни граждани". Назованите там пет местности обаче се намират в част на Донбас, която се контролира не от Киев, а от проруските сепаратисти - всички те са на територията на т.нар. "Народни републики" Луганск и Донецк.
Русия обвинява украинската армия. Говори се за "убийства и раняване на хиляди цивилни граждани и рускоговорящи групи", както и за "умишлено унищожаване на жителите на Донбас". Твърди се, че има данни за "най-малко 295 цивилни граждани“, чиито трупове са били ексхумирани. Всички те били подложени на безразборен масов обстрел от украинската армия през 2014 година.
Във въпросния доклад руските власти за пръв път официално говорят за масови гробове. Досега те бяха започнали само едно наказателно производство за смъртта на дете и неговата баба през 2021 година, за която обвиняват украинската армия. А шест години по-рано бе открито производство и срещу тогавашния украински вътрешен министър Арсен Аваков и други служители заради "обстрел на жилищни райони в Донбас, при които редовно умират цивилни лица“.
Сепаратистите говорят за масови гробове от години
Информациите за масови гробове не са нови. През есента на 2021-а проруските сепаратисти говореха за гробове - и както изглежда, ставаше дума за същите, които се споменават в доклада на руските следователи. Най-малкото се споменаваха точно същите местности. В следствения доклад освен това се казва, че гробовете са били открити между август и октомври 2021. Проруските сепаратисти информираха в началото на ноември 2021, че са ексхумирани стотици трупове на жители от региона на Донецк и Луганск. Сепаратистите също обвиняват украинската армия за смъртта на тези хора. Всички те били убити в първите месеци на конфликта в Донбас "през лятото и есента на 2014-а".
Разпространените тогава от сепаратистите числа обаче бяха повече от назованите сега от руските следователи 295 души. Тогава се говореше за 47 убити в Донецк и 267 жертви в Луганск.
Само няколко дни след публикуването на доклада на руските власти, изявление направи лидерът на самообявилата се Донецка народна република Денис Пушилин. Според него на територията, контролирана от сепаратистите в Донецк, били намерени "130 места на масови и случайни погребвания на жертви на украинска агресия". Не става ясно как тези данни биха могли да съвпадат с обявения общ брой от 47 жертви.
Киев обвинява сепаратистите за масовите гробове
През ноември 2021 г. украинският представител на тристранната контактна група за уреждане на конфликта в Донбас Сергей Хармаш обърна внимание на това, че сепаратистите водят организирана кампания за налагане на обвиненията за масовите гробове. Той предложи спешно да започне отварянето на гробовете и идентифицирането на жертвите. За гробовете Хармаш на свой ред обвини руските сепаратисти, които контролират окупираните региони и "погребват хора в масови гробове, без да установяват тяхната идентичност".
В тази връзка той цитира и едно съобщение на "Луганския информационен център" от 8 октомври 2021-а - т.е. от източник на сепаратистите - в който се казва, че през юли и август 2014-а е било решено убитите хора временно да бъдат погребани в близост до село Видное, югоизточно от Луганск. Въпросното село също се споменава в доклада на руските следователи.
Данните за жертвите и отговорните са смъртта им са противоречиви
На няколко пъти досега са се появявали противоречиви данни за масови гробове, предоставяни както от страна на сепаратистите, така и от украинските власти. През 2014 година самопровъзгласилата се Донецка народна република съобщи за три гроба в близост до град Макеевка. Руски медии съобщиха, че погребаните там са жертви на украинската национална гвардия. Но данните за техния брой са противоречиви. Според наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които инспектираха гробовете, става дума за четирима души, на надгробната плоча стоят имената на петима, а сепаратистите говореха за 40.
През септември 2014 г. бе съобщено, че са открити масови гробове в Славянск, в региона на Донецк. В началото на въоръжения конфликт градът в продължение на няколко месеца се намираше под контрола на сепаратистите. Но още от юли 2014-а той премина под контрола на Киев. Украинските власти тогава за пръв път обявиха, че в гробовете навярно се намират останките на хора, които са умрели, когато градът е бил в ръцете на сепаратистите. През 2018 г. украинската полиция съобщи, че е потвърдила имената на трима бунтовници, които участвали в избиването на четирима от погребаните там.
През 2016 г. украинската полиция съобщи и за гроб с тленните останки на 18 души, открит в регион, контролиран от Украйна - на границата между областите Луганск и Донецк. През 2014 г. там се водеха ожесточени сражения. Намерените в гроба дрехи носели "отличителни знаци на нелегални въоръжени групи" - с това име украинските власти наричат проруските сепаратисти в Украйна.
***
Разгледайте и тази галерия:
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.