Юта Хьон няма да забрави този ден. Синът ѝ искал да построи паркинг пред къщата им в Клесин - малко селце, недалеч от полската граница. Внезапно направил неочаквано откритие - попаднал на боеприпаси от Втората световна война, а после и на останки от черепи, военни каски и ботуши.

“Това са германски войници, личи си от каските и опознавателните медальони”, заключава Вернер Шулц от сдружението, което издирва тленните останки на германските войници, загинали в Източна Европа.

Никой не знае точно колко германски войници са загинали край Клесин. През зимата на 1945 г. войници на Червената армия пресичат разположената наблизо река Одер, за да поемат към Берлин. Вермахтът отвръща на тяхната атака. В продължение на седмици се водят крайно ожесточени битки. Германските войници оказват съпротива, но накрая са победени. Селото е напълно разрушено. Труповете на жертвите и от двете страни остават неприбрани из окопите на замръзналата земя. Само малцина биват погребани.

Безследно изчезнали

След края на Втората световна война много роднини напразно очакват новини от своите синове, бащи и братя, сражавали се край река Одер. От 2009 г. доброволци систематично претърсват района, за да изяснят съдбата на някои от загиналите. Албрехт Лауе, който координира издирванията, казва, че досега са намерени тленните останки на около 120 германски и на 100 съветски войници.

Сведения на очевидци, въздушни снимки и исторически данни помагат при издирването на и възможните “гробове”. Около година след края на войната пастор от района посетил Клесин и видял гробовете на неизвестни войници, чиито координати начертал в писмо: "Клесин е напълно унищожен", отбелязва той и предупреждава: "районът е все още силно миниран".

Албрехт Лауе разполага с копие от това писмо. Издирването на мъртвите за него е задължение "пред живите", които 74 години след края на войната все още очакват да узнаят каква е съдбата на техните близки. Първоначално Лауе проучвал съдбата на собствения си дядо, убит в Русия. Днес 45-годишният мъж ръководи сдружението, в което участват доброволци от Русия, Полша и други страни.

Роднините все още чакат

23-годишната студентка по антропология Лара Индра е една от тях. Тя документира намереното в масовите гробове и се опитва да помогне за идентифицирането на мъртъвците. "Много от потомците им все още не знаят какво се е случило с тези войници. Мисля, че работата ми е много важна и това ме удовлетворява", казва тя.

Сдружението изпраща документацията от всички находки до Федералния архив в Берлин, където се водят списъци на изчезналите лица от Втората световна война.