ДВ: Г-н Флаше, вече от два месеца в рамките на своята професура в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина Вие изучавате коронавируса. Какво открихте дотук?

Щефан Флаше: Наблюдаваме характеристиките и разпространението на КОВИД-19, следим и смъртността. Измерванията, които направихме на един круизен кораб, поставен през февруари под двуседмична карантина в Йокохама, много ни помогнаха да разберем по-добре вируса. Според тези измервания, смъртността е около един процент - като средна за всички възрастови групи. Разбира се, рискът нараства с възрастта. Над 50 години е опасно, над 60 години става още по-опасно.

ДВ: Какво точно се крие зад коефициента R, за който толкова много се говори напоследък?

Щефан Флаше: С помощта на този коефициент изчисляваме колко души заразява един вече заразен човек в рамките на една затворена група население. При коронавируса този коефициент се колебае. В началото един заразен заразяваше 2-ма до 2,5 други.

ДВ: А защо е толкова трудно да се установи колко точно са заразените?

Щефан Флаше: Ние смятаме, че има засегнати, които още не проявяват симптоматика, но вече разпространяват вируса. А тъкмо тези хора много трудно се откриват. Според нашите изследвания, между 10 и 30 процента от разпространителите на вируса все още не показват симптоматика. Всички стратегии за ограничаване на вируса се съсредоточават върху хората, които вече демонстрират симптомите. Така мнозина вече заразни хора остават незабелязани. Това е и една от причините за големите трудности, които срещат почти всички страни, опитващи се да забавят разпространението.

ДВ: Какво можем да научим от Китай и Южна Корея? Там вирусът се разпространи по-рано, отколкото в Европа.

Щефан Флаше: В Китай и в Южна Корея броят на новите заболели спада. Това е много интересно от гледна точка на стремежа ни да овладеем КОВИД-19 в световен мащаб. Тези страни съумяха да спрат разпространяването на вируса, въвеждайки драстични социални мерки, чрез които държат хората на разстояние едни от други. Когато вирусът се разпространява безпрепятствено, здравните системи бързо достигат пределните си възможности. Когато обаче успеем да намалим броя на хората, които се разболяват по едно и също време, ние разтоварваме здравната система, а това ни набавя ценно време да лекуваме болните и да работим над ваксините.

ДВ: Излиза, че така нареченото „социално дистанциране“ много е помогнало в борбата срещу вируса в Китай и в други страни.

Щефан Флаше: Тази мярка е ефикасна. Проблемът е обаче в това, че в мига, когато бъде отменена, броят на заразените отново ще нарасне, понеже голяма част от населението още няма имунитет. А това поставя правителствата в трудно положение. Мерките, които ограничават обществения живот и затрудняват всекидневието и икономиката, са прекалено тежки и могат да се удържат само за известно време.

ДВ: Какво означава това за Европа?

Щефан Флаше: Проблематично е, когато една страна започне прекалено рано да затваря училищата и да забранява обществени мероприятия, защото при това положение мерките ще трябва да траят по-дълго. Ето защо редица политици дълго умуваха кога е правилният момент.

ДВ: Има ли смисъл от ограничената свобода на придвижване и от затворените граници - мерки, въведени от редица страни?

Щефан Флаше: Ограниченията целят да не се допускат в съответната страна вече заразени хора. Това е смислена мярка, когато в тази страна заразените се броят на пръсти. Но ако вирусът вече се е разпространил там, тогава няма почти никакво значение дали още няколко души ще влязат отвън.

ДВ: ​​​​​​​Какво още може да се направи?

Щефан Флаше: По-мека мярка би било да се съсредоточим върху рисковите групи, но това няма да спре разпространяването на вируса. Ако не можем да спрем разпространяването на болестта, ние имаме поне възможността да изолираме онези, които са най-силно засегнати.

ДВ: Звучи така, сякаш няма скоро да се отървем от вируса.

Щефан Флаше: Трудно е да се каже колко дълго ще продължи. Досега няма признаци, че вирусът ще изчезне през лятото.

ДВ: Тревожите ли се от ситуацията?

Щефан Флаше: Всички трябва да се тревожим. Времената са трудни. И ще стане по-лошо, преди да тръгне към подобрение. В момента не можем да направим особено много. Просто трябва да проявяваме разум и да си набавяме информация само от благонадеждни източници.

Щефан Флаше е извънреден професор в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, където разработва математически модели на инфекциозни заболявания.

*****

​​​​​​​