Коментар от Татяна Ваксберг:

На 30 април кадровият орган на съдебната власт трябваше да избере председател на Софийския апелативен съд. Кандидатът беше само един, атестацията му беше висока, въпросите към него - сериозни, оценките за отговорите на тези въпроси - само положителни, заявките за подкрепа при гласуването - достатъчно много. Само че кандидатът беше отхвърлен без обяснения.

Да го кажем направо - орган, който може да вземе анонимно решение без мотиви и това решение да е точно обратното на заявените намерения, не може да е орган, свързан точно с правосъдието. Така постъпват гангстерите от Холивуд - хвалят някого за добрите му намерения, молят го да им подаде нещо от масата и докато се е разсеял, го застрелват в упор. Цялата безнадеждност на гангстерската среда е представяна във филмовия наратив именно през това демонстрирано право на произвол: вижте какво мога и как никому не дължа обяснение. Последното, от което има нужда българското правосъдие, е да бъде превръщано в публика от този киносалон.

Поглед назад

Кандидатът, необяснимо отхвърлен от ВСС, след като беше хем единствен, хем високо оценен, е Нели Куцкова, съдия с активна позиция по повечето важни за правосъдието въпроси. Около Нова година тя апелираше за проверка на компрометираното ръководство на Софийския градски съд и подкрепи разбунтувалите се съдии. През 2013 година тя подписа Харта 2013 - гражданска инициатива, чиято цел беше да консолидира почтени хора от различни области и с различни убеждения срещу нашествието на криминалния свят и олигархията. През 2012 година участва в протеста срещу ВСС, който уволни независима съдийка именно заради нейната независимост. През 2011 година активно критикуваше ВСС за това, че взима необясними решения и използва неоповестени критерии - ставаше дума за назначаването на обвързан с изпълнителната власт магистрат начело на Софийския градски съд. През 2009 и 2010 година активно защитаваше съдиите, с които тогава се оправдаваха истинските проблеми на правосъдието - прокурорската немарливост и политическият натиск. В мандата на главния прокурор Филчев тя определяше прокуратурата като ретроградна, авторитарна и непредсказуема, обвиняваше я за редица провалени дела. Нели Куцкова на два пъти е избирана за магистрат на годината и дълги години беше председател или говорител на Съюза на съдиите. През 2001 година тя се кандидатира за вицепрезидент заедно с Петър Стоянов и в много от сондажите беше посочвана като добавяща авторитет фигура в двойката. Към тази дата Куцкова вече имаше трупана над 10 години публична биография - чрез делата, които гледаше, и позициите, които отстояваше.

За какво са му личности на ВСС?

Независимо от цялата внезапност и непредвидимост на последното му решение, ВСС не може да бъде определен като орган, за който е невъзможно да се правят прогнози. Точно обратното - при всичките си нелогични прояви и незащитими обрати, ВСС е може би една от най-лесно прогнозируемите институции. За него предварително се знае и пише, че няма да приеме дадено решение, няма да хареса даден кандидат, колкото и да е способен и подходящ за поста.

Това разминаване се дължи на единствената последователна линия, която ВСС действително отстоява във времето: той не допуска - или всячески се стреми да не допуска - независими личности начело на съдебната власт. Разправата със съдия Мирослава Тодорова е достатъчно добър пример в това отношение. След като се опълчи срещу диктата на изпълнителната власт и директно обвини вътрешния министър в намеса в работата на съда, Мирослава Тодорова беше просто уволнена. А след като спечели съдебното дело и се върна на работа, пак я наказаха и я върнаха в съдилище от по-долна инстанция. Вместо да се отглежда с търпение и настойчивост, да се насърчава неговото развитие и да се подчертават изключителните му достойнства, независимият магистрат най-редовно бива тъпкан от кадровия орган на съдебната власт. Гангстерският свят едва ли би могъл да разчита на по-голяма услуга.

В последно време се твърди, че пагубните действия на ВСС могат да бъдат осуетени или поне възпрепятствани чрез въвеждане на явното поименно гласуване. Ако съдим по последните развития във ВСС обаче, това решение на проблема е надценено. Кадровият орган досега е еволюирал само в една посока - той прави своите зависимости все по-видими и все по-малко се притеснява от този факт. Въвеждането на явно гласуване би могло дори да затвърди тази тенденция - вместо да извършва нередностите тайно, ВСС просто ще започне да ги върши явно.