"Извинявайте, това ще бъде жив ефир, може ли да излезете?”, обръща се водещ на новинарска емисия към полицай стоящ в студиото. "Не, не мога да изляза, наредено ми е”, отговаря униформеният...

Денят е сряда, датата - 29 април, годината - 2015, държавата - България. Телевизията е ТВ7, развила се от казионна кабеларка до телевизия с национален ефир, наричана още “българската CNN“. Кадрите са покъртителни – едри младежи местят бюра, носят компютри, журналисти правят жива верига край сградата на медията, а за да допълни стилистично фарса млада дама, изпратена от синдиците и представяща се за юристка на фалиралата КТБ, през цялото време кръстосва с изменено лице и търси сървъра, който ще спре излъчването на ефира.

В това време репортерите на медията отразяват сами себе си. Екипите са разпръснати на всяка невралгична точка в и извън сградата и междувременно търсят по телефона всеки готов да се възмути в ефир - от свободни предприемачи до евродепутати. Целта е да могат потърсените да изразят своята солидарност със свободата на словото. Дори Румен Петков заговори за демокрация…

Поводът

Повод за цялата дандания се оказа просрочен кредит на телевизията към КТБ. В развоя на събитията няма нищо нелогично: не обслужваш задълженията си, прибират ти имуществото. Проблемът бе на друго място - в изпращането на безчетно количество полицаи, които да подсигурят акцията, и в нелепицата със сървъра, който според младата дама–юристка трябваше да бъде иззет на първо място, макар в официалния документ да фигурираше едва на 130-а позиция. Или казано накратко: видяхме демонстрация на тенденциозност и показност.

Въпросните тенденциозност и показност доведоха до поредните куриози. В телевизията пристигна вътрешният министър Бъчварова, а премиерът пък я оттегли не как да е, а чрез социалната мрежа Фейсбук. После разпореди проверка за засиленото полицейско присъствие около сградата на телевизията, а няколко часа по-късно двама полицейски шефове (на СДВР и 6-то РПУ) подадоха оставки. Естествено, абсурдът не свърши. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че телевизията получава 1 седмица отсрочка, за да плати дълговете си. Според премиера пък отсрочката била компенсация заради непрофесионалните действия на МВР. Въз основа на какво изпълнителната власт раздава промоционални отстрочки - това не стана ясно.

Станаха ясни обаче други няколко неща: че краят на ТВ7 е най-логичният завършек на развитието на тази телевизия и че журналистите във въпросната медия могат да задават въпроса “Кой“, което те избягваха да правят цели две години. Това обаче не е обвинение, а очакваният летален изход на една напълно изкуствена медия, която трябваше да отразява (а и да създава) изкуствени политически събития.

И нека не се заблуждаваме - сега, когато премиерът Борисов обвини репортерите в ТВ7 в липса на журналистическа етика, някак ни убягват честите му и изпълнени с взаимна симпатия гостувания в студиото на Николай Бареков. Сега, когато жена с очила и трескав вид търси сървъра, за да спре излъчването на телевизията, не трябва да забравяме, че години наред тази медия на практика не излъчваше, въпреки че си имаше сървър. Тя показваше това, което трябва, тогава, когато трябва. И от въпросните услуги на провъзгласената за “българската CNN“ кабеларка, издигнала се до национален ефир, се възползваха и Бойко Борисов, и Сергей Станишев, и Лютви Местан. А благосклонността се осигуряваше от политико-медийния тандем Делян Пеевски – Цветан Василев.

Телевизията като тефтерчето на Златанов

Освен доброто отношение към всяка власт, балонът ТВ7 успяваше да „удари“ всеки неудобен, всеки инакомислещ, всеки дръзнал да не бъде съгласен. Моментално репортер се озоваваше в ефир и оповестяваше „скандални факти“ около „поръчания“. Всъщност, ТВ7 действаше на принципа на тефтерчето на Филип Златанов. Затова и нямаше никаква изненада, когато тя се озова като задача в нечий друг тефтер. С което далеч не искам да кажа, че журналистите, работещи там, нямат основания да питат сега “Кой“. Просто закъсняха. Инак въпросът е: Кой има полза първата търговска структура, от която синдиците да изземват заложено имущество, да е телевизията, свързана с Цветан Василев? Отговорът е същият като и на предишния въпрос “Кой“ (а и на последващи сходни питания) – съмнение няма.

Единственото различно в този етюд е параванът. Предходният параван се казваше Орешарски. След време няма да бъде изненада като констатираме, че настоящият се казва Борисов. България е държавата на декорите. В нея групово успяхме да аранжираме средата да изглежда демократична, властта – европейска, медиите – свободни. Зад цялата инсталация обаче се крие отговорът на оня въпрос от горните редове. Затова бе възможна банковата пирамида КТБ. И медийната ТВ7.

Впрочем, както Корпоративна търговска банка изкриви банковия пазар у нас с непропорционални лихви и дребна политико-съдебна корупция, осигуряваща златни кредитни карти, така и ”българската CNN“ оскверни и без друго не особено достойните медии по тези географски ширини. Принципът бе същият – услуги за власт.

За един музикален поздрав и медийната свобода

Проблемът в случая обаче е съвсем различен. Когато държавата си позволи да вкара в една медия (без значение дали тя е пирамида или не) полиция, а водещият започва да чете новини под зоркия поглед на униформен – тогава всичко е загубено. Държавата (макар и декоративна) знае, че може да си го позволи. Останалите медии пък знаят, че това може да се случи и на тях. И следващият път няма да имат смелостта да задават въпроси. Не че сега тази смелост е особено видима.

Денят е 30 април. Само ден след акцията в ТВ7. Часът е 10 сутринта. Ведра радио-репортерка звъни на министъра на финансите Владислав Горанов, на живо. В ефир му честити рождения ден и го поздравява със Simply the Best на Тина Търнър. В студиото няма униформен. Или поне не присъства физически. Сървърът ли? - Е, той може да си остане на мястото...