По-голямата част от медиите в България принадлежи на български медийни барони, които иначе държат силни позиции в печеливш бизнес. Те изкарват пари от газ и петрол, от химия и фармацевтика, от търговия с цигари и винарство, те инвестират в антики и футбол и играят на финансовите пазари. Но накъде вървят медиите, които са в „портфейла” на подобни конгломерати?

Изкривената действителност

”Информационна девалвация” - казва медийният експерт Иво Инджов. Навсякъде по света булевардните медии търсят контакт с възможно най-широка публика, за да извличат възможно най-висока печалба. Според експерта обаче в момента българските медии често пъти не се интересуват от печалбата, а провеждат поръчкови кампании и правят пиар на своите поръчители и собственици. Така информацията девалвира и се превръща в реклама, в инструмент.

Симбиозата между медии и бизнес поставя под въпрос безпристрастността при отразяване на събитията, особено когато става дума за браншовете, където се подвизават издателите и медийните собственици. Информацията се изкривява, създава се паралелна, фиктивна действителност, която обслужва определени интереси.

А отсрещният барон плюе с все сила...

Завоалирани или явни, корпоративните влияния върху медиите направо унищожават професионалните и етичните стандарти. Така информацията се превръща в нещо съвършено произволно, а медиите развиват пристрастие към небивалици и сензации. В същото време едностранчиво се налагат едни теми, а други направо се премълчават. Този медиен слалом се придържа към едно неписано правило: медийните барони и техните приятели са недосегаеми. Разбира се, само в своите медии. Иска ли питане, че отсрещният барон ги плюе на воля. И обратното.

След 2009 г., когато рекламните инвестиции и продажбите рязко тръгнаха надолу, тези коварни тенденции се задълбочиха. И в момента приходите на българския вестникарски пазар намаляват, а някогашните печалби се превръщат в загуби при повечето издания. Така, вместо да се отвори за чужди инвеститори, българският медиен пазар все повече се затваря вътре в себе си и в периферията на бизнеса.

Не случайно миналата година голямата германска медийна група ВАЦ изтегли инвестициите си от България. Без външни инвестиции, без печалби и без реклами българските медии естествено се оказват зависими от поръчки. Например - да очернят определен политик, бизнесмен, фирми, партии. Иво Инджов смята, че така медиите не само се плъзгат по наклона на политическите и корпоративни пристрастия на собствениците си, но и неизбежно изпадат в корупционна зависимост от икономически субекти, криминални елементи, ако щете и от държавата.

Журналистика-самоубиец

Бракът между медии и бизнес-холдинги е самоубийство за качествената журналистика. В българските медии тонът се задава от хора, чийто бизнес е съвършено различен от медийния, а това неизбежно катализира политическия клиентелизъм и културата на приятелските обръчи.

Отговорът на въпроса "кой притежава медиите?" вади на бял свят тежките деформации в България. По този показател страната се сравнява не с развитите демокрации, а по-скоро с Южна Европа и най-вече с Латинска Америка, Азия и Русия, смята медийният експерт Иво Инджов. В изброените страни и региони медиите често са собственост на фирми от немедийния бранш. А това е фатално за редакционната политика и за качеството на продукта.

Да, след промените в края на 1989 година в България тъкмо вестникарският пазар първи се либерализира. И без активната роля на българската преса преходът щеше да е невъзможен, обобщава Иво Инджов. Обаче в развитието на българските медии до днес се оглеждат не само успехите, но и дефектите на промяната. А сред най-големите е използването на медиите не като информационен източник, а като инструмент за манипулации.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Александър Андреев