"Вето след ветото" - така е озаглавил своя подробен анализ балканският специалист на германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ Михаел Мартенс. Той се отнася скептично към така наречения „френски план“ за вдигане на българското вето върху старта на преговорите за еврочленство на Северна Македония. Мартенс между другото пише: „Софийската маневра прилича по-скоро на някакъв българо-френски фокус, който ще позволи на България да се прибере на завет, а на Франция да завърши своето европредседателство поне с привидността за някакъв успех на политиката за разширяване към Западните Балкани“.

"Френският план взима предвид националистически изисквания"

Обширният анализ от Аделхайд Вьолфл в австрийския „Дер Щандарт“ също поднася много критична гледна точка към френското предложение и към българските изисквания спрямо Северна Македония. Авторката цитира гневна реплика в Туитър на американската политоложка Ясмин Муянович: „Ден след като ЕС каза на целите Западни Балкани, че могат да вървят по дяволите, Париж и София отделиха още малко време, за да продължат да унижават и шиканират Северна Македония. ЕС вече не е съюз на ценностите и принципите“.

Авторката на статията смята, че френският план е изключително проблематичен и прогнозира, че политическата цена за демокрацията и върховенството на закона както в България, така и в Северна Македония ще бъде много висока, а намереното „решение“ противоречи на европейските ценности. Тя пише, че френският план взима предвид националистическите изисквания на България и праща топката в полето на Скопие, но там няма как да я отиграят, защото опозицията няма да приеме промени в конституцията.

Австрийският вестник дава думата на бившия македонски външен министър Никола Димитров, който между другото казва: „С изключение на комисар Вархели, през последните години всички в ЕС възразяваха срещу това в процеса на присъединяване да се вкарват двустранни теми, отнасящи се до историята или идентичността. Това се смята за „кутията на Пандора“. (…) „При сегашното предложение обаче българското вето за пръв път се подсилва от ЕС, като в процеса на присъединяване се въвежда исторически и идентичностен мобинг, за който София здраво държи поводите в ръка. (…) Това не е решаване на двустранен проблем. Резултатът ще бъде един мъчителен провал“.

"Бойко Борисов отново може да влезе в сметките"

В статията става дума и за успешния вот на недоверие срещу правителството на Кирил Петков в София, като авторката смята, че сега кормилото отново попада в ръцете на бившия премиер Бойко Борисов. Подобно предположение изказва и Тобиас Цик в германският вестник „Зюддойче Цайтунг“. В статията му под заглавие „Български шахматни ходове“ между другото четем:

„Между София и Брюксел се усилват сигналите, че Бойко Борисов отново може да влезе в сметките“. След като разказва накратко за слуховете около възможното оттегляне на Борисов, опровергани от него самия, авторът пише, че бившият премиер има няколко повода за добро самочувствие, сред които са падането на кабинета „Петков“ и похвалите, които получи от ЕНП заради позицията на ГЕРБ по европреговорите със Северна Македония. В статията накратко се обобщават политическите събития в София от последните дни, а в края ѝ авторът пише:

„През 2021 година Борисов изгуби властта след масови протести срещу корупцията, сега обаче той блесна пред своите партньори от ЕС като човек, който раздвижва процесите, свързани със Западните Балкани. И вътрешнополитически той успокои националистите, които смятаха, че безусловното вдигане на ветото срещу Северна Македония е равнозначно на „национално предателство“. Всички тези предпоставки изобщо не са толкова неблагоприятни за надеждите на Борисов скоро отново да оглави правителствена коалиция в България.“

"Правителство, което се опита да дръпне страната напред"

И в анализа на Арет Демирджи, който преди време беше представител на германската либерална фондация „Науман“ в София, също става дума за политическите варианти в България в момента: „Призрак броди из България, призракът на предсрочните избори. Ако през следващите седмици не се сформира правителство със свое мнозинство, през септември българите пак ще трябва да ходят до урните. (…) Вотът на недоверие свали едно реформаторско правителство, което за краткото си съществуване и въпреки всички трудности и разногласия между коалиционните партньори все пак се опита да дръпне страната напред, да се пребори срещу хроничната корупция, да разбие мафиотските структури най-вече в съдебната система и да уреди спорните въпроси със съседна Северна Македония. Но опозиционните партии водеха очевидна политика на обструкции, смятат либерални наблюдатели от лагера на реформаторите. Според тях посегателство срещу напредъка е фактът, че старите партии свалиха правителството с помощта на десни екстремисти.“

"Пробив с невероятен личен ангажимент на младия премиер"

И накрая един цитат от австрийския канцлер Карл Нихамер, който отправя комплимент към българския премиер в оставка Кирил Петков заради неговата смелост. Пред общественоправната радио-телевизионна мрежа ARD той казва: „Беше важен пробив с невероятен личен ангажимент от страна на младия премиер, който опита всичко, за да не блокира една държава от ЕС процеса по присъединяването на Северна Македония и Албания“.