Пунш, греяно вино, печени кестени и картофи, коледни сладки с аромат на мед и канела, захаросани ябълки и ядки – мирзмите на традиционните коледни вкуснотии се носят над дървените къщички-сергии на коледните базари, които са накацали по уличките и площадите в австрийската столица Виена. Всяка година сергиите изникват в средата на ноември като предвестник на Коледните празници. Сгушени под светлинни гирлянди, освен с лакомства, коледните пазари са отрупани с играчки за елхата, свещи от пчелен восък, ръчно направени сапуни и други традиционни продукти. Въртележки за малчуганите и дори кътове с истински животни като овце, кози, та дори лами, вече са неизменна част от атракциите на много от коледните пазари в австрийската столица.

„Усещания за всички сетива“

Художникът Андрей Даниел случайно е попаднал във Виена точно около Коледа, за да открие своя изложба в града. Не е пропуснал обаче да се наслади и на сезонната атракция на коледните пазари. Ето впечатлението му от разходката между дървените сергии: „То е въодушевяващо, то е вълнуващо. Получават се усещания за всички сетива – светлини и цветове, миризми, музика, глъчка.“

Коледните пазари далеч не са само туристическа атракция. За самите австрийци обаче те са преди всичко място за срещи с приятели на по чаша гореща алкохолна напитка, обяснява виенчанката Мартина Клима: „Харесвам някои от коледните базари. Обикновено обикалям щандовете за греяно вино и пунш и често, разбира се, трябва да опитам от предлаганите от тях напитки.“

Кратка история на Коледния базар

Традицията на Коледните базари в Австрия води началото си от края на 13 век. Тогава Херцог Албрехт Първи позволил провеждането на така наречения „декемврийски пазар“ във Виена. В началото на 17 век пред катедралата Щефансдом в центъра на града се появил и първият Коледен базар, който наподобява днешните. А те са вече над дузина.

За най-стар, най-голям - със своите повече от 100 сергии, но и за най-туристически се смята този пред сградата на Виенското кметство. Именно из него се е разходил Андрей Даниел: „Хубаво е всичко това, разбира се, поставено на фона на импозантната сграда на кметството или на едни прекрасно украсени със светлини дървета. Получава се едно друго място и друго пространство.“

На особена почит във Виена

Пазарите са на особена почит във Виена. Може би защото супермаркетите отдавна са ги изместили като място за набавяне на продукти, сега те са се превърнали в място за разходки или срещи с приятели, съчетано с търсенето на редки подправки. Най-известният целогодишен виенски пазар е Нашмаркт. Той е и популярна туристическа атракция, а много от продавачите на него се оказват българи. „90 процента са туристи. 10 процента са гражданите на Виена“, казва 29-тодишният Яшар от Велико Търново. Сергията, на която продава, е отрупана с пъстри сухи и захаросани плодове като манго, киви и ягоди. До тях са подредени купчини бадеми, лешници и всякакви други ядки.

В днешния си вид Нашмаркт съществува някъде от началото на 20 век. Той е най-големият открит пазар на дребно за плодове, зеленчуци, месо и сирене в австрийската столица. Това е може би най-добрият адрес в града за намиране на редки деликатеси и подправки, като например шафран, стриди или пък щраусово месо. „Продаваме почти всичко – като се започне от орехи, сушени плодове, баклави до маслини, пълнени храни със сирена като домати и кайсии, пълнени със сирене. Твърди сирена, салами...“, казва Сезгин Емурла от Тъгровище. Стоките на сегрията му са от цял свят, казва той. „Почти от цял свят, може да се каже. От България имаме също. Българско сирене например.“

Няма време за Коледа

Сезгин продава на Нашмаркт вече от около осем години. Работата е уморителна. Продавачите са на крак по 12 часа на ден, шест дни в седмицата, казва Сезгин. Около Коледа е дори още по-напрегнато, отколкото през останалата част от година, обяснява Яшар: „Точно за Коледа има много работа. Двойно повече. Тогава сухите плодове най-много вървят, както и маслините.“

По Коледа на самите продавачи обаче не им остават нито свободно време, нито сили да събират празнично настроение из виенските коледни пазари, споделя Яшар: „За Коледните базари, не, нямаме време, защото ние продаваме тук. Няма как да напуснем, че да вървим.“ Колегата му Енчо от съседния щанд за зеленчуци добавя: „Ами, на нас тук ни стига. Цяла седмица сме тук – шест дни. Стига ни толкова – сутрин от шест и половина, а вечер до пет и половина.“

Кич или традиционно изкуство

И докато продавачите по сергиите за хранителни продукти на Нашмаркт поглеждат с копнеж към светлините и настроението на коледните базари и тайничко мечтаят за по чаша горещ пунш, далеч не всички гледат на традиционните празнични тържища с добро око. Забелязал го е и Андрей Даниел: „Тук видях по австрийската телевизия нещо като разговор-дискусия дали това е кич или традицинно изкуство, което се продава по техните базари. Значи и те си дават сметка за цялата условност на всичко това.“

За някои австрийци кичът на коледните пазари е само върхът на айсберга от предпразничен хаос и стрес. „Не съм особено голяма почитателка на Коледата,“ казва Мартина Клима. Тя причислява себе си към една немалка група от хора, за които празникът не е символ на семеен уют, а извор на напрежение. „Докато все още си малък, а коледната елха е голяма, всичко е много вълшебно и красиво. Когато обаче човек порасне и трябва да прекара Коледата с цялата фамилия, въпреки че не иска, защото предпочита да излезе с приятелите си, нещата се променят. Празнуваш с приятели преди Коледа, после се прибираш вкъщи, а семейството вече чака. Трябва да украсиш елхата, въпреки че изобщо не си в настроение да я украсяваш или да пееш коледни песни...“

Принудителна Коледа

Мартина Клима смята коледната приповдигнатост и демонстративна семейна хармония за изкуствена и досадна: „Проблемът с Коледата е, че винаги всичко на празника трябва да е идеално. Трябва да има мир, радост, любов и медени сладки, но човек иначе не прекарва толкова време с родителите и семейството. И всичко това се превръща в един доста голям стрес, а не в приятно празненство.“

Тази година Мартина Клима е решила да избяга от клопката на принудителното празнуване на Коледа: „Тази година с приятеля ми заминаваме за Сицилия. Там няма да имаме нужда от коледна елха, защото ще имаме морето и слънцето. Така се махаш от цялата суматоха, купуването на подаръци и мисля, че можеш да си починеш по-добре.“ Като стана дума за подаръци... Мартина Клима казва, че вече от няколко години насам тя и семейството й се уговарят да не си подаряват нищо за Коледа - за да си спестят паническото търсене на дарове, които после сигурно така или иначе нитой няма да хареса.

Всъщност в Австрия не Дядо Коледа, а Младенецът носи коледните подаръци. А Коледните базари се наричат „Пазари на Младенеца Христос“ или на немски Christkindlmärkte. Затова в някой ъгъл на всеки пазар неизменно присъстват дървените фигурки, пресъздаващи сцената на Рождество Христово.

Софийската „Улица на изобилието“

Впрочем България също е имала своята традиция на Коледните базари. Или по-скоро на Новогодишните. Андрей Даниел си спомня за един такъв в София: „Аз си спомням така наречената „Улица на изобилието,“ която се правеше по социалистическо време и беше много смешна. През 80-те години – последните 5-6 години преди 1989 г. се правеше около Нова година.“ Греяното вино, но не с канела и захар, както в Австрия, а с черен пипер, също е било неизменна част от този софийски празничен пазар. Имало е и други български кулинарни особености, спомня си Андрей Даниел: „Имаше, разбира се, и греяна ракия! Имаше печен лефер. Имаше кебапчета, кюфтета и редица глупости и сувенирни безвкусици, които са атрибут на всеки такъв базар.“

Празнична еуфория

Междувременно, на виенските коледни пазари онези, които не се боят от предстоящия празник, с радост се оставят да ги погълне предпразничната еуфория и дори допълнително покачват градуса на настроението си с греяно вино или пунш. Защото всички знаят, че нямат много време да се наслаждават на сергиите, богато отрупани с лакомства и пъстри дреболии. Повечето Коледни пазари затварят врати на Бъдни вечер.