Сърбия все още не може да стъпи на здрава земя. Нито политически, нито икономически. 12 години след началото на демократизацията, я морят висока безработица, бедност и корупция. Тъкмо нещата започнаха да потръгват нагоре и ето че дойде икономическата криза. От 2009 година насам стопанският прираст е в застой, а през миналата година сръбският социален продукт дори намаля с два процента. Безработицата в момента възлиза на нечуваните 26%, повече от половината млади хора в страната са без работа, бедността расте. Възможностите за бизнес в Сърбия - според доклад на Световната банка, не са много по-добри, отколкото в Намибия...

Сръбският елит, в голямата си част, е на мнение, че единствено перспективата за европейско членство и помощта на ЕС могат да помогнат за спасението на страната. Но докато съседна Хърватия, която едва ли е по-силна в  икономическо отношение, очаква през юни 2013-та да стане член на ЕС, в Белград все още чакат официален статут на кандидат за прием.

Национализъм, корупция, бедност

Част от обяснението за това се крие във факта, че след демократичните избори през миналата година президент на страната стана отявлен националист, а премиерското място пое бивш говорител на едновремешния югославски президент Милошевич. Носталгията по отминали времена също е широко разпространена, особено сред онези социални слоеве, които се оказаха губещи от промените.

Новото държавно ръководство поне не се опита да прикрие истината за грозящия страната държавен фалит. Слава богу, на първо време той беше предотвратен с помощта на милиардни продажби на сръбски облигации на международните финансови пазари, които осигуриха необходимата ликвидност.

Помощ от Германия и от ЕС също пристига. Германското дружество за международно сътрудничество /GIZ/ и Кредитанщалт фюр Видерауфбау подпомагат не само зеленчукопроизводството и консервната промишленост, но асистират и при раждането на модерен туризъм, образование и екология. Място за подобна помощ има колкото искаш. Едва 15% от отпадните води в Сърбия се пречистват, нито един сръбски град по протежението на Дунава не притежава пречиствателна станция. Разхищаването на електроенергия не притеснява никого, поради все още доста ниските й цени. Енергопреносните системи на много места са безкрайно остарели.

Парите отвън създават основа за разкриване на бъдещи работни места, но не могат да премахнат сегашната огромна безработица. Бавното й преодоляване се дължи на различни причини. Приватизирането на държавните предприятия протече отчасти безуспешно, а създаването на нови фирми нерядко се спъва от прекомерната бюрокрация. В резултат на всичко това, чуждестранните инвеститори не проявяват кой знае колко активен интерес към Сърбия. Докато в производството и търговията на съседна България са влезли инвестиции на повече от 1000 германски фирми, пътят до Сърбия са се осмелили да изминат едва няколко десетки.

Потенциал има

Изненадващото е, че онези, които са дошли, са предимно доволни. Анкета сред германските фирми в Сърбия, сред които Хенкел, Леони, Щада, Кнауф и Дрекслмайер показва, че девет от всеки десет инвеститори не съжалява за предприетата стъпка или дори желае да разшири ангажимента си. Помага им близостта до европейските пазари. Концернът Фиат пък в момента обмисля прехвърлянето на производството на своя модел Фиат 500L в Сърбия. След като бъдат вложени близо един милиард евро от поточните линии в Крагуевац ще слизат по 300 000 автомобила.

Сърбия може да извлече ползи и от сравнително доброто образование на своята работна ръка, от щедрите държавни субсидии и ниските заплати и данъци. Всяко ново работно място се дотира от сръбското правителство с до 10 000 евро, средната заплата в страната е към 370 евро месечно, а корпоративният данък е 15 на сто. Всичко това, заедно с традиционно силното селско стопанство, индустрията и малкия, но успешен софтуеърен бранш, би могло да изтегли страната напред. Ако, разбира се, изостави националистическата еуфория и се превърне в надежден и предвидим партньор за чуждестранните инвеститори.

АГ, ДПА, ДЦ, Редактор: Б. Узунова