Тереза Мей не може и няма да се вразуми. Тя пак пристигна с празни ръце на срещата на върха в Брюксел и пак нямаше отговори за своите европейски колеги. Какво смята да стори, ако британският парламент отново отхвърли споразумението за Брекзит? Никакъв отговор. Има ли алтернативен план за този случай? Без отговор. И прочие. Резултатът беше още едно заслужено унижение за правителствената ръководителка.

Лозунгът на поддръжниците на Брекзит, че на всяка цена искат да си възвърнат контрола от Брюксел, винаги е бил куха фраза. След четиримесечния политически хаос в Лондон, правителствените ръководители на страните от ЕС без колебание поеха контрола за план-графика на Брекзит. Защото търпението се изчерпа, а разочарованието от британската политика е голямо. Европейците искат сагата да приключи колкото се може по-бързо. Те дадоха две седмици отсрочка на Тереза Мей, ако не успее да прокара в парламента сделката за Брекзит. Ако се замислим колко много месеци Тереза Мей пропиля в безплодно упорство, тази отсрочка е всъщност броени минути брекзитово време. И на тази среща на върха не беше по-различно. Същите изтъркани фрази, никакви нови идеи, пълна незаинтересованост, никаква надежда. Ако Тереза Мей събуди очакването, че ще убеди парламента, британците ще имат време до европейските избори през месец май да адаптират законите си. 11 април обаче е следващият препъникамък, в който британците ще се спънат, ако кормилото в Лондон най-сетне не бъде поето от разумни хора, за да бъде спрян стремглавият ход надолу. ЕС разбра, че вероятно ще стане точно така и е добре подготвен.

Остават много малко опции

Правителството в Лондон, депутатите или тези, които се чувстват отговорни, имат още един малък шанс да предотвратят катастрофата. Те все още имат възможност да оттеглят молбата за напускане съгласно параграф 50 от европейските договори. Могат също да заявят участието си в европейските избори през май и да помолят за още по-дълга отсрочка на Брекзита. Тереза Мей отново отхвърли и двете възможности. Най-сетне тя трябва да бъде свалена от власт, за да могат да бъдат постигнати компромиси и да бъдат взети решения. Известно е обаче, че торите нямат нито един убедителен кандидат. За поста се кандидатират твърди поддръжници на Брекзита, които само ще усложнят нещата още повече. Ситуацията сред лейбъристката опозиция с нейните стари троцкисти е също толкова обезкуражаваща. Не може ли да се намери един преходен премиер, една жена или мъж, който да сложи края на безкрайната драма с Брекзита?

С решението на брюкселската среща на върха Брекзитът е само отложен. Но тази отсрочка е временна. За останалото трябва да се погрижи Лондон. Ако обаче политиците в Лондон не се събудят и не променят курса си, те няма да могат да се измъкнат от капана, в който сами се вкараха. Бързо растящата гражданска петиция за отмяна на Брекзит чрез отмяна на член 50-и би могла да предложи изход. Но Тереза Мей отново даде да се разбере, че тези подписи не я интересуват. През уикенда в Лондон ще се проведе поредната демонстрация срещу Брекзита. Тереза Мей обаче не се впечатлява. Изглежда, че тя междувременно се е примирила с твърдия Брекзит. Това би било най-лошото наследство на една правителствена ръководителка, която дори не заслужава това име, защото е само сляп войник на партията на торите. Който носи отговорност за страната си, не бива да трупа грешка след грешка, като че ли в политиката минус по минус накрая прави плюс.Тереза Мей в момента се конкурира с Дейвид Камерън за титлата най-лош политик на всички времена. И ако поради своята слабост, неспособност и инат тя допусне твърд Брекзит, неминуемо ще я спечели. Наградата е оловен медал и черно петно в учебниците по история.