Това, което изглежда като извънредна ситуация, всъщност си е обичайната нормалност: европейските държавни и правителствени ръководители отново не могат да се разберат - този път за това кой да бъде следващият председател на Европейската комисия (ЕК).

Не че не беше така и при избора на Жан-Клод Юнкер, когато също имаше тежки разногласия относно неговите политически и лични качества, които не минаха и без удари под кръста. Но когато се обсъжда кой да заеме най-високия пост в  Европейския съюз (ЕС), дебатът не е просто спор за неговата личност, а винаги се гледа също и каква е неговата легитимация, т.е. каква власт ще притежава. Не на последно място в тази игра на "Кой кого?" е важно кой накрая ще може да обяви пред своите привърженици и избиратели, че на шахматната дъска в Брюксел е успял да наложи своя кандидат над останалите.

Макрон срещу Меркел

Настоящата игра е особено сложна, защото нито един от кандидатите от трите големи европейски партийни семейства няма необходимото мнозинство - нито в Европейския парламент (ЕП), нито в Европейския съвет. От самото начало френският президент се опълчи срещу позицията на ЕП, според която само един от водещите кандидати на европейските избори може да се състезава за председател на Комисията. Макрон отхвърля също така и германския кандидат, подкрепян от канцлерката Меркел, защото на Манфред Вебер му липсвал управленски опит. По уважителни причини Меркел иска да избегне открита конфронтация с парламента, както и с френския си партньор - залогът за това е твърде голям. Но как може да се постигне съгласие при това положение? Самата канцлерка признава, че това "ни изправя пред големи предизвикателства".

Царицата не е готова за последния си ход

Въпреки това, според нея, предизвикателствата не изглеждат чак толкова големи, така че да бъдат преодолени само чрез една лична саможертва в Брюксел. Това, че все още се спекулира по темата, няма нищо общо с липсата на уважение към Меркел. Управляващата в Берлин широка коалиция вече не е същата, и то не само заради проблемите на ГСДП. Това може само да радва "Алтернатива за  Германия", ако Меркел и Брюксел започнат да изглеждат като един общ враг.

Черната царица обаче не е готова за този свой последен ход. Ще ѝ повярват всички - и приятелите и враговете ѝ - чак когато на шахматната дъска в Брюксел излезе друга царица, или пък друг цар. 

Бертолд Колер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main