Покрай икономическия подем на Китай светът трябва да свиква с мисълта, че международната проблематика неизбежно се сдобива и с китайско измерение, независимо дали става дума за защитата на климата, кървавото потушаване на протестите в Сирия или атомните програми на Северна Корея и Иран. Междувременно гравитационната сила на китайския валутен резерв - над три билиона долара - неизбежно оказва влияние и върху съдържанието на европейските каси.

Агитация за доверие

Колкото и да не признаваше това в навечерето на визитата си, в Китай германската канцлерка се прояви като истински европейски лобист. Тя търпеливо агитира за доверие към еврото и обясни подробно съдържанието, смисъла и целта на фискалния пакт. Китайският премиер Вън Цзябао обаче изобщо не демонстрира прекалена отстъпчивост. В Пекин щели да помислят за евентуално китайско участие в спасителния чадър за еврото и в преодоляването на кризата с дълговете.

Въпреки това канцлерката може да бъде доволна от свoето посещение - все пак се срещна с тримата най-важни политически лидери на Китай. Те я приветстваха като "стара приятелка на Китай" и най-важната партньорка в Европа. Но Пекин не остави и грам съмнение по въпроса кой диктува правилата. В Китай Меркел се натъкна на определени граници.

Самочувствие, опряно на цензура

Има нещо, което би трябвало да е смутило както Меркел, така и всички останали, които държат на равнопоставено третиране на интереси и ценности в германската външна политика. Китайските домакини се погрижиха планираното посещение на канцлерката при критично настроената вестникарска група Нанфанг да бъде осуетено. Предотвратена бе и срещата на Меркел с известния адвокат Мо Шаопинг, защитавал и носителя на Нобелова награда за мир Лю Сяобо.

Сред познавачите на Китай се шири крилатата фраза, че само едно нещо расте по-бързо от китайската икономика - самочувствието на китайското ръководство. Давлението, оказано върху програмата на канцлерката, което определено може да се нарече цензура, подсказва обаче, че това самочувствие e крехко. Ако бяха позволили на Меркел да посети вестникарската група, щеше да стане пределно ясно какви са възможностите на журналистиката в Китай. А отказът за среща с адвоката-правозащитник показа на практика колко несигурен може да бъде Пекин в своите си държавноправни норми.

Китай не може да очаква да се класира сред големите международни сили, ако разчита само на парите си.