Тази жена може да изненада както приятелите, така и враговете си.

Беше лятото на 2015 година. Към Германия бяха поели бежанци от Близкия Изток, от Африка и от Балканите. Не хиляди, не десетки хиляди - стотици хиляди! И тъкмо когато мнозина вече очакваха Германия всеки момент да затвори границите си, Меркел предизвика смут с изявлението си: „Правото на политическо убежище не може да бъде ограничавано!”. Меркел - предпазливата, изчакващата - изведнъж прояви инициатива. Внезапно и противно на всички очаквания. Оттогава насам големият въпрос гласи: знае ли изобщо какво върши?

Не може да се каже, че Ангела Меркел управлява в спокойни времена. Бежанците ѝ дойдоха като най-голямото предизвикателство, а сега към него се добави и терористичната заплаха. „Ние знаем, че нашият свободен живот е по-силен от всякакъв терор. Нека отвърнем на терористите, като продължим със самочувствие да живеем със своите ценности и по този начин укрепим цяла Европа. Тъкмо днес - повече от когато и да било”, заяви Меркел след атентатите в Париж.

"Меркелуване"

По време на управлението си Меркел беше подложена на какви ли не изпитания. През 2013 година в Санкт Петербург едва не попадна в политически капан. При откриването на изложбата с плячкосани през Втората световна война произведения на изкуството, руският президент Владимир Путин - противно на предварителните уговорки - се опита да ѝ отнеме правото на тържествено слово. Истинско унижение. Меркел заплаши, че ще прекрати посещението си в Русия и така матира Путин. Това беше не само победа, но и доказателство, че е добра покерджийка. И че умее да постига целите си.

Съвсем други свойства показа канцлерката в аферата около незаконното прослушване, което американската Агенция за национална сигурност дълги години провеждала в Германия - афера, която за Меркел си беше същинска вътрешнополитическа и външнополитическа катастрофа. Тъкмо Съединените щати, най-близкият съюзник на Германия, са шпионирали германските си приятели по всички правила на шпионското изкуство! „Да подслушваш приятели - това не се прави. Студената война свърши”, каза тогава Меркел.

В началото тя запази мълчание и едва по-късно чрез говорителите си даде воля на своето възмущение. „Когато има някакъв проблем, Меркел първо го оставя да се поспихне”, казва в тази връзка историкът Едгар Волфрум. Да, Меркел винаги изчаква, а в крайна сметка се присъединява към мнението на мнозинството. Критиците наричат този управленски стил „меркелуване” - една политическа дарба, която ѝ носи в еднаква мяра както уважение, така и неуважение.

Истинската си твърдост Меркел показва на европейската сцена. От 2008 година насам германската канцлерка все трябва да се намесва, за да се реши една или друга криза. Когато Гърция се разклати, тя тръгна да спасява еврото: „Казвала съм го многократно: германската политика е насочена към това Гърция да остане в еврозоната. Основите и принципите на нашата политика са неизменни: от едната страна са нужни собствени усилия, а от другата - солидарност.” В Атина не питаят особени симпатии към германската канцлерка. Същото е впрочем в цяла Южна Европа. Но в международен план политиката ѝ по отношение на еврозоната получава по-скоро подкрепа.

От "Момичето на Кол" до "Мама Меркел"

За да разберем как Меркел е станала това, което е, трябва да познаваме миналото ѝ. В следвоенната история на Германия едва ли има политик, който да е бил подценяван толкова, колкото пасторската дъщеря от източногерманската провинция.

Меркел не е месианка, за нея важен е преди всичко прагматизмът. В същото време не се бои да се отказва от предишни позиции. След атомната катастрофа във Фукушима някогашната привърженичка на ядрената енергетика се превърна в нейна противничка: „Не можем просто да отметнем тази катастрофа и да издигнем безспорната досега сигурност на нашите АЕЦ в единствен аргумент за бъдещите си действия, без да обмислим трезво случилото се.”

Това решение не ѝ навреди, напротив. Някогашната питомка на бившия канцлер бързо се еманципира и от „момичето на Хелмут Кол” постепенно се превърна в „Мама Меркел”. С две думи: тя здраво държи юздите на партията си и на правителството. При това Ангела Меркел влиза в политиката относително късно. И по-скоро по случайност. На 35 години тя е заместник-говорител на последния премиер на ГДР Лотар де Мезиер - и тъкмо на този пост получава шанса да развие огромния си организационен и комуникативен потенциал. Влязла е в Християндемократическия съюз (ХДС) малко преди това. Открай време е много работлива, постепенно става и амбициозна.

През 1994 година получава поста министър на околната среда и ядрената сигурност в правителството на Хелмут Кол. Този ресор е важен и подхожда на дипломираната физичка Ангела Меркел, която проявява безкомпромисност в решаването на спорния (и до днес) въпрос какво да се прави с ядрените отпадъци.

Когато през 1998 година Хелмут Кол губи парламентарните избори, неговият ХДС изпада в състояние на шок. Но Ангела Меркел запазва хладнокръвие и съзира шанса да укрепи собствените си позиции в ерата след Кол. Волфганг Шойбле, новият председател на ХДС, я издига на поста генерален секретар на партията. На новата си позиция тя сякаш се стреми само към едно: да вдига шум в медиите. И след като гръмна аферата с нелегалните партийни дарения, в чийто център бяха Хелмут Кол и Волфганг Шойбле, тъкмо Меркел проведе моралното демонтиране на бившия канцлер.

През април 2000 година Ангела Меркел е избрана за председател на ХДС. През 2005 година тя води партията си в предизборната кампания за парламентарните избори. ХДС печели, но може да управлява единствено в широка коалиция със социалдемократите. Но Ангела Меркел вече е канцлерка.

Меркел отдавна си е осигурила място в учебниците по история, мандатите ѝ са отделна политическа епоха. Как обаче ще излезе от канцлерството - това ще зависи в голяма степен от политиката ѝ към бежанците.