При Хелмут Кол всичко беше ясно. Той е израснал в пограничния регион между Германия и Франция. И още като младеж е изтръгвал заедно с приятели граничните колове от земята. По-късно като политик винаги е определял германското обединение и европейското единство като "двете страни на един и същи медал". Хелмут Кол е убеден европеец. Държавните и правителствените ръководители на ЕС го удостоиха със званието "Почетен гражданин на Европа" през 1998.

Ангела Меркел също многократно споменаваше "двете страни" на медала. Но като чи ли при нея нещата не бяха толкова ясни. Тя е израснала в бившата ГДР, където хората поглеждаха през стената към Западна Германия, а не към Рим или Париж. И по време на промяната хората скандираха "Ние сме народът" и "Германия-обща родина". Логично. Но в разбираемия стремеж към Обединена Германия нямаше нищо националистическо. По колите на радващите се на повторното Обединение редом със знамената на Германия неизменно се вееха и флаговете на ЕС.

Германия има нужда от Европа

След Първата световна война паневропейците, към които по-късно се числи и канцлерът Конрад Аденауер, окачествяваха единството на Европа като въпрос на война или мир. И бяха прави. Хелмут Кол е преживял Втората световна война и винаги патетично говори за Обединена Европа като за инструмент на мира.

Също и Ангела Меркел споделя тези възгледи, макар и да не ги прокламира с толкова патос. Това обаче не означава, че нейният европейски ангажимент е по-малък. Също и другите убедени европейци като Волфганг Шойбле, например, имат рационални причини за европейското си поведение. Те са убедени, че Германия, страната с най-много съседи в Европа, може да цъфти истински само в единна Европа. И в политическо, и в икономическо отношение. Ангела Меркел споделя това убеждение. И понеже вижда, че поради кризата европейското сътрудничество е застрашено, естественият й призив гласи: Повече Европа!

Автор: П. Щюцле, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов