От централата на ХДС (партията на Меркел) отказаха да вземат становище по това прессъобщение с аргумента, че съдържанието на подобни разговори е поверително. Ако решим да разберем каква е действителността, най-напред трябва да си отговорим на въпроса:

В какви свои функции са се срещнали двамата –

Меркел като канцлер или като председателка на ХДС, Борисов като кмет или като неформален лидер на ГЕРБ?

Очевидно правителствената ръководителка на Германия не е приела нито кмета на София, нито неофициалния началник на една извънпарламентарна партия. Значи Ангела Меркел се е срещнала с Бойко Борисов под общия знаменател на Европейската народна партия, където членуват както ХДС, така и ГЕРБ, тоест – имало е разговор между двама партийни лидери. И на този разговор съвсем естествено е станало дума за централния проблем на България, който европейците изнасят винаги на първо място: корупцията. Тъй че, ако дадем воля на фантазията си, можем да си представил приблизително следната размяна на реплики:

АМ: „Борбата срещу корупцията в България все още не е на необходимото равнище, София не изпълнява ангажиментите, поети пред ЕС.”

ББ: „Точно така! И ние в ГЕРБ сме на същото мнение. Когато догодина дойдем на власт, бързо ще решим проблема.”

АМ: „Такава позиция заслужава само подкрепа и насърчение.”

Разбираемо е, че имиджмейкърите на Борисов ще интерпретират такъв диалог като

подкрепа за правителствените амбиции на ГЕРБ и на софийския кмет

Но за познавачите на дипломатическия език (или на дипломатическото мълчание) липсата на коментар от централата на ХДС в Берлин, означава само едно: германската канцлерка няма да вземе предварително страна за изборите в България. Да, Бойко Борисов поддържа добри контакти с десноцентристките партии в Германия и с фондациите на ХДС и ХСС. Да, особено баварските консерватори, чиито сегашен премиер Бекщайн още като вътрешен министър имаше често взимане-даване с тогавашния Главен секретар на МВР, одобряват метода на „силната ръка” в борбата срещу престъпността и виждат в Борисов потенциален съмишленик в това отношение. Вярно обаче е и друго: сред германските експерти по България миналото на Бойко Борисов открай време върви като „гореща тема” и повод за максимална предпазливост, а апокрифната биография на кмета, циркулираща из интернет, положително е заприходена в не една дебела политическа папка.

Е, Борисов си прави политически маркетинг – това никаква новина не може да бъде, ще кажете. Вярно е. Стига този маркетинг да не извади око, вместо да изпише вежди.