"Германия е добре", заяви неотдавна политическият противник на Меркел и кандидат на социалдемократите за канцлер Пеер Щайнбрюк. Да, Германия се чувства добре, но Европа - не. А нали Меркел е тази, която в момента здраво държи в ръцете си кормилото на Европа. И ако тя е решила да се оттегли предсрочно, да речем защото е уморена от политиката, това може да има драматични последици за цяла Европа.

Опровержението не закъсня: Меркел увери, че се кандидатира за пълен мандат до 2017 година. Автор на тезата, че Меркел може да се оттегли предсрочно, е зам.-главният редактор на в. "Билд" Николаус Бломе. Той изрежда поредица от аргументи в полза на такова решение. И дори се хваща на бас, че прогнозата му ще се сбъдне. Един от аргументите на Бломе е, че ако се оттегли доброволно, Меркел ще е първият германски канцлер от войната насам, който си отива без да са го "изхвърлили" избирателите или собствените му съпартийци. А тази перспектива определено се харесва на Меркел, твърди Бломе.

Нещата, които (не) трябва да се случат

Почти сигурно е, че преди да се реши на подобна стъпка, Меркел ще си зададе въпроса: колко дълго ще успее да задържи в свои ръце ръководството на Християндемократическия съюз (ХДС)? Добре е да се знае, че тя съди за политическата ситуация по това в каква степен коалиционните партньори са склонни да правят компромиси, от което пък зависи тяхната политическа дееспособност. Компромиси се очакват най-вече от собствената й партия, която при всички възможни варианти за съставяне на правителство си остава най-големият и важен коалиционен партньор. В големите партии политическите спорове не са признак за слабост, а за политическа нормалност. Слабост би било например, ако партията се окаже неспособна да реши даден спор чрез компромис. Сигурно е, че сегашната лидерка на ХДС отделя на тази проблематика много повече време, отколкото предполагаме.

Ако един ден Меркел реши да освободи мястото си в канцлерството, тя ще иска преди това да е сигурна, че наследникът й начело на партията ще действа също така уверено и целеустремено, както го прави тя. Тя ще иска да се е уверила, че механизмът на нейната партия е добре смазан и че е в състояние да носи големи тежести, включително такива, които идват от европейската политическа сцена. В противен случай "каруцата" би могла да се катурне още при първото вътрешнополитическо изпитание. Чак когато всичко това е налице, Ангела Меркел ще може да мисли по-конкретно за датата на своето оттегляне.

За да не стане като при Бисмарк

И още нещо: европейската мисия на Меркел не приключва с намирането на изход от дълговата криза. Задачата й ще може да се смята за изпълнена едва тогава, когато съдбините на Обединена Европа не зависят от това кои са управниците в отделните страни-членки. Меркел би искала да може да каже: оттеглянето ми вече е възможно, понеже виждам, че отделните държави са в състояние да съчетаят националните си интереси с интересите на Обединена Европа. Чак тогава на Европа няма да й трябва конкретен силен лидер.

Не е изключено това да бъде постигнато до 2015-та - годината, в която според Бломе Меркел щяла да се оттегли. Но е възможно и друго - преждевременното й слизане от европейската политическа сцена може да се окаже също тъй фатално, както и оттеглянето на Ото фон Бисмарк през 1890 година. Все още е твърде рано да се размишлява кое от тези две предположения е вярното. На този въпрос ще можем да си отговорим едва през 2015 година. За едно нещо обаче можем да се обзаложим: че лоцманката Меркел ще напусне европейския кораб едва тогава, когато е напълно сигурна, че той вече плува в спокойни води.

АГ, ДВ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел