�рунерт. Коментар по темата от Фабиан Шмид.

Първият баланс на ОССЕ е шамар за албанската политика. Той показва, че, улисани в партизански битки, албанските политици вече повече от десетилетие не изпълняват същинската си функция: да служат на гражданите и да изграждат ефективен административен апарат. Вината за това носят представителите и на двете големи партии. След безредиците през 1997 година Социалистическата партия разполагаше с осем години време, за да подготви подробен регистър на населението и на избирателите. После на власт дойдоха демократите, които също имаха година и половина, за да довършат работата. Вместо това в Албания се проведоха безчет реформи на избирателното право, довели в крайна сметка до такава избирателна система, която институционализира взаимното недоверие и отваря пътя на политическите изнудвания.

В работещите демокрации с организацията на изборите се занимават държавни чиновници, а не политическите партии. Гражданите се доверяват на чиновниците, понеже те са неутрални и за отговорни пред закони. В Албания обаче политическите партии по закон играят важна роля в организацията на изборите. Причината е, че двете големи партии взаимно се подозират в изборни измами и държат да участват в организацията на изборите. Обаче нали поговорката гласи: много баби, хилаво дете. Тоест, заплахите с бойкот, които отправя една или друга партия, може направо да блокират изборите. Жестоките спорове по процедурни въпроси през последните месеци само показват, че албанските партии не уважават достатъчно своите избиратели.

За разлика от албанските политики, ОССЕ даде добра оценка на служителите в Централната избирателна комисия. Въпреки забавянето, причинено от политиката, тези чиновници направо постигнали невъзможното и за изключително кратко време успели да организират общо-взето нормалното протичане на изборите. Според ОССЕ това е още едно доказателство, че политиката най-сетне трябва да се оттегли от подготовката на изборите. Докладът на ОССЕ съдържа и ясно формулирана задача към албанското правителство: да подготви траен регистър на населението и да снабди всички граждани с лични документи. Само това обаче не е достатъчно. Законодателите най-сетне трябва да се застъпят за правата на гражданите, а не толкова за правата на собствените си партии, и най-сетне да деполитизират изборната процедура. Следващите парламентарни избори са през 2008 година. Вече няма много време за губене.