Политическите наблюдатели си обясняват изборния успех на Николич с тежкото икономическо положение на страната. През април безработицата в Сърбия стигна 25%, за което лидерът на Сръбската прогресивна партия обвинява досегашния президент Борис Тадич. На всички свои предизборни изяви Николич не спираше да повтаря, че виновен за това състояние е най-вече президентът Тадич.

Друг фактор за успеха на Николич е рекордно слабата избирателна активност - едва 45 процента от имащите право на глас 6,8 млн. сръбски избиратели се включиха в гласуването. А както е известно, привържениците на Сръбската прогресивна партия на Николич се смятат за едни от най-дисциплинираните избиратели.

Максималист, хамелеон, националист

Докато Борис Тадич винаги е бил убеден европеец, Николич дълго време се отнася доста враждебно към Брюксел. Промяната настъпва през 2008 г., когато Николич се отцепва от Сръбската радикална партия на Воислав Шешел и стартира свой собствен политически проект под името Сръбска прогресивна партия. В момента Шешел отговаря пред Международния трибунал в Хага за извършени военни престъпления по време на войните в Хърватия и Босна.

Докато работи заедно с Шешел, Николич винаги е в неговата сянка - след като на три пъти бива избиран за зам.-председател на сръбските радикали, политическите му противници започват да го наричат "вечният Втори". Това се променя, когато Томислав Николич основава своята Прогресивна партия. Този акт е свързан и с друга голяма метаморфоза - за една нощ Николич става убеден европеец, който започва да работи за обвързването на Сърбия както със Запада, така и с Изтока. Само 3 години по-рано той твърдеше, че не вижда нищо положително в ЕС, наричаше го дори "зло". Днес Николич има коренно различно отношение и към изискванията за членство в ЕС. Докато преди ги наричаше "хаос за страните в преход", днес той гледа на критериите за членство като на "най-важната предпоставка за икономическото развитие на Сърбия".

Това обаче не пречи на Николич да настоява за задълбочаване на традиционно силните връзки между Сърбия и Русия. Нещо повече дори - той вижда политическото бъдеще на Сърбия като "опора на Русия в Европа".

Странна компания от националисти

Новоизбраният президент на Сърбия очевидно е максималист - иска и Запада, и Русия, и ЕС, и Косово, което той продължава да смята за сръбска територия. Засега Николич твърди, че се стреми и към двете, но ако Брюксел му постави условие да се откаже от Косово, той набързо може да се отвърне от ЕС. В навечерието на балотажа бъдещият президент прокламира, че Сърбия няма да се отклони от европейския си път. В същото послание обаче той не пропусна да подчертае, че няма да забрави сърбите в Косово.

Една от особеностите на новия сръбски политически пейзаж е странната предизборна коалиция около Николич. В нея влязоха неговата Сръбска прогресивна партия, Народната партия на бошняците, Демократическата партия на македонците, Ромската партия и Движението за обединение на аромуните (македоно-румънските цинцари) - доста необичайна смес от съюзници за един сръбски националист. За когото обаче принципите в политиката не означават нищо, когато трябва да се осигури достатъчно широка парламентарна подкрепа.

Автор: С. Божич, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел