Всичко започва в САЩ: на 1 май 1886 година се провежда мащабна национална стачка с искане за въвеждане на 8-часов вместо 14-часов работен ден. След протести, продължили и в дните след това, полицията в Чикаго разпръсва демонстрантите, има убити и ранени. Четири години по-късно на 1 май милиони хора по цял свят излизат на протести.

От края на 19 век международното работническо движение празнува 1 май като Ден на труда. В Германия също излизат на протести, макар по това време 1 май още да не е официален празник. Това се променя през 1933 година: Хитлер обявява 1 май за "Празник на националния труд", който обаче използва за внушителни паради на своята Националсоциалистическа германска работническа партия.

Само ден по-късно лъсва истинският план на Хитлер: на 2 май 1933 неговите щурмоваци нахлуват в помещенията, използвани от синдикатите, и арестуват редица профсъюзни лидери, които впоследствие са изпратени зад решетките или дори в концлагер. Следващият 1 май вече не е Ден на труда, а "Национален празник на германския народ". Така е елиминиран още един потенциален противник на нацистите.

След края на войната двете Германии поемат по различни пътища. В Западна Германия Контролният съвет на съюзниците обявява 1 май 1946 за празничен ден, но масовите демонстрации не са позволени. За разлика от ГДР и други социалистически страни, където комунистическите партии организират внушителни първомайски манифестации, с които прославят традициите на международното работническо движение.

В целия социалистически лагер участието в първомайските манифестации е всичко друго, но не и доброволно: да маршируваш под строгите погледи на партийните функционери е задължение. Колкото и да ти се иска да прекараш почивния си ден на спокойствие...

Във Франция "Fête du Travail" е официален празник още от 1920 година. Но в края на 1960-те години Денят на труда е "припознат" и от студентското протестно движение. Младите хора използват масовите демонстрации на 1 май, за да издигнат глас срещу войната във Виетнам.

През 2017 проявите за 1 май прерастват в протест срещу тогавашната кандидатка за президент Марин льо Пен и нейния Национален фронт. Активистки от "Фемен" демонстрират голи до кръста с нацистки пароли и жестове, като така правят директно сравнение между партията на Льо Пен и националсоциалистите. В първомайската демонстрация участват 30 000 души - три пъти повече, отколкото година по-рано.

Разпадането на Съветския съюз слага край и на масовите първомайски манифестации. Но след 2000 година те отново се завръщат - най-вече като прояви във възхвала на Путин и компания. Но има и първомайски демонстрации, на които протестиращите издигат своя глас срещу управляващите.