Мехелен се намира по средата между Брюксел и Антверпен. В центъра на града има грижливо реставрирани къщи от времето на Ренесанса, над пазарния площад се извисява готическата катедрала и кметството в същия стил. Кметът Барт Зомерс от 2001 година насам се бори срещу екстремизма и радикализирането. Тази битка трудно може да бъде спечелена, и много лесно – загубена.

53-годишният политик е не само кмет на Мехелен, но и председател на фракцията на фламандските либерали. Той е и бивш министър-председател на Фландрия. Казва, че политиката му се крепи на два основни стълба: десният – е сигурността. „Инвестирахме много в полицията, освен това няма друг град в Белгия, който да има повече камери за видеонаблюдение“.

Левият стълб пък бил интеграционната политика: „Не можем да оставим цяла една група от обществото да се капсулира и изолира. Ние всички сме граждани на Мехелен, без значение дали сме родени тук или в Мароко“, казва Зомерс.

Остров на блажените?

Сравнението с околните градове ясно показва, че кметът има право. Атентатът срещу залата Батаклан в Париж беше извършена от терористи от Брюксел, един от нападателите в Барселона е бил имам в съседния на Мехелен град Вилвоорде, а девет нови членове на една терористична ядка бяха заловени в Антверпен през миналата година. Мехелен няма подобни проблеми. Градът е считан за образец по отношение на успешната интеграция на имигранти и бежанци. В него няма радикални ислямисти и нито един от 86-те хиляди жители на града не е заминавал за Ирак или Сирия, за да се бие за терористите от "Ислямска държава" (ИД). В наполовина по-малкия Вилвоорде има 28 радикални ислямисти, а в Брюксел – цели 200. При това ситуацията в Мехелен никак не е лесна – всяко второ дете има миграционен произход, 20% от населението са мюсюлмани, в града живеят представители на общо 138 различни нации.

През 90-те години на Мехелен все още се гледаше като на „петно на позора“ в Белгия. И не само това: градът държеше редица отрицателни рекорди – като най-мръсен, най-престъпен и най-радикален, тъй като беше и крепост на дясноекстремистката партия "Vlaams Belang".

Днес Мехелен е „перлата на Белгия“, а "Vlaams Belang" събра на последните избори има-няма 9 процента от гласовете. Градът вече е чист, сигурен и един от най-бързо развиващите се в цялата страна. Как стана това?

Езикът - първа стъпка

Кметът Зомерс вярва, че педагогическият принцип „изисквай, но и поощрявай“ има място и в обществения живот: „Който усеща, че неговите проблеми се взимат насериозно, е готов и да даде повече от себе си“, казва той. Примерът - едно професионално училище, в което делът на учениците с миграционни корени е близо 80%. Сред тях има и 20 млади бежанци, които не само учат фламандски, но и това как да се справят сами в белгийското общество. Учат се практически неща, като как се отнасят мъжете и жените в Белгия едни към други, кои са градовете в моя регион, как да попитам за пътя и т.н.

Който влезе в класните стаи на извънредните паралелки, остава изумен, че са толкова празни. Помещенията без проблем биха побрали по 30-35 ученици, но в тях има само по осем души и една учителка. Броят на учениците в един клас е ограничен до максимум 12. Основната цел на тези уроци е бежанците максимално бързо да усвоят езика дотолкова, че да могат да бъдат приети в нормалните класове. И Мехелен може да се похвали с успех в това отношение: четирима от всеки пет чужденци успяват да постигнат тази цел и то само след една година – независимо, че някои от мигрантите преди това изобщо не са стъпвали в училище. Освен това всеки от бежанците получава по един помощник, който да го ориентира в новата среда. Това е много важно, за да не се изолират мигрантите само сред своите сънародници. През миналата година Мехелен е бил единствената община в Белгия, която доброволно е приела 250 бежанци. „Преди 15 години подобно нещо нямаше да е възможно, мехеленци тогава щяха направо да ме разстрелят“, казва кметът Зомерс.

Вече няма гетоизирани училища

"Мехелен ми харесва много“, казва 15-годишният Рафик, който преди 18 месеца е избягал от Афганистан. „Ядосва ме само това, че още нямам право да уча в „нормалните класове“.

Навремето Рафик навярно е щял да попадне в едно от гетоизираните училища за мигранти. Днес няма вече подобни училища, защото кметът успял да прокара своята идея за смесване на местните ученици с мигрантите.

„Родителите първо бяха загрижени, защото децата от гетата не говореха добър фламандски и нивото на учебния процес не беше особено високо. След това обаче успяхме да убедим няколкостотин семейства от средното съсловие да изпратят децата си в новите, смесени училища, а в замяна на това обещахме, че ще подобрим качеството на учебния процес. За децата това също е добре, защото те свикват с реалностите на утрешния ден – с многообразието“, казва кметът.

Неговата концепция се оказва успешна - от 2001 г. насам той е преизбиран точно три пъти, при това с високи резултати.

Инвестиция в бъдещето

Разходите по интеграционната програма, според Зомерс, са инвестиция в бъдещето. Парите за нея той икономисва от други пера в бюджета, включително и от съкращаване на излишни служители в общината.

Градът отбелязва забележително развитие: нивото на средните доходи на населението расте по-бързо, отколкото другаде в Белгия. Мехелен е единственият белгийски град, в който бедността постоянно намалява. Разцветът на града напоследък привлича и все повече семейства с високи доходи от други региони, което се отразява добре на местните данъци. Всичко това е от полза за хората в Мехелен – без значение дали живеят там от три дни или откакто са родени.