Когато потегля на опасното си пътешествие от Ирак към ЕС в търсене на убежище, 30-годишната Трифа Кадър Седийк едва ли е предполагала, че пътуването ще струва живота на трима от най-близките ѝ хора. Нейните съпруг, брат и снаха умират от измръзване в близост до българо-турската граница.

Семейството на Трифа Кадър идва от Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан - град, където напоследък бяха извършени редица самоубийствени атентати. Независимо от това, в сравнение с други части на Ирак, Ербил е относително сигурна зона.

Съпругът на Трифа Наджад и брат ѝ Ребуар работели като журналисти за иракския вестник Хаулати и станали обект на правителствени репресии, разказва тя. Преди две години вестникът бил закрит.

Застигнати от "бялата смърт"

Първоначално пътуването не изглеждало рисковано. Майката на Трифа уговорила сделка с трафиканти в Ербил. Те трябвало да отведат 11-те души от двете семейства от Турция в Германия срещу общо 90 000 щатски долара. Според експерти, в подобни случаи обикновено правилото е, че дял от парите се дължат, когато се достигне определена страна.

На 6 февруари 2016 г. Трифа и семейството ѝ (съпруг, брат, снаха и общо седемте им деца) се придвижвали в група от общо 21 души. Планът бил да достигнат ЕС, като влязат от Турция в България. Но българската гранична полиция ги спряла. Конфискували част от вещите им, натоварили ги на превозни средства и ги закарали до граничния град Малко Търново, разказва Трифа. Там им наредили да се връщат в Турция – и ги изоставили. Заради студа, съпругът на Трифа Наджад и брат ѝ Ребуар решават да се отделят от групата, за да потърсят помощ. Тогава Трифа ги видяла за последен път.

Измръзналите тела на двамата мъже по-късно били открити на турска територия. 30-годишната снаха на Трифа Салва и 14-годишната Ниджа Камаран Ахмед (от друго семейство) също измръзват до смърт, но в България. И двете са починали от измръзване, отговори прокуратурата на запитване на ДВ.

"Никога няма да им простя"

"Всичко, което се случи, беше заради българската гранична полиция," спомня си Трифа. "Взеха парите ни, пребиха ни, убиха ни," разказва емоционално вдовицата. Полицаите дори взели дрехите на децата от чантите, добавя тя.

Година и половина по-късно още не е ясно какви действия по въпроса извършват българските власти. В ход е официално разследване. Запитана дали някога би могла да прости на хората, които са ги изоставили в снега, Трифа гневно отговаря: "Не, никога, докато съм жива. Никога. Никога няма да забравя това."

Независимо от жертвите и въпреки, че пътуването се оказало доста по-различно от обещаното, трафикантите не се посвенили да се обадят, за да си поискат лептата. "Казах, няма да ви плащам нищо. Вие убихте трима души", разказва Арам Фараж, братът на Трифа. След трагедията той се преместил от Великобритания в България, за да се грижи за роднините си.

Единствените пари, които семейството дало на трафикантите, са 700 щатски долара - такса, за да си приберат 6-годишния Ауланд, който пътувал с трафикантите. Те го откарали на 250 км от София до центъра за бежанци в Харманли, за да се събере с Трифа и останалите. Дълго време крили от момчето, че е загубило както майка си Салва, така и баща си Ребуар.

Днес Трифа и оцелелите ѝ близки живеят в Суонзи, Уелс. Те имат това право като роднини на брат ѝ Арам, който е британски гражданин. С решение на британски съд от началото на юни 2017 им е предоставен бежански статут. Четиримата пълни сираци на Ребуар получили закрила без проблем, но Трифа и трите ѝ деца допреди няколко месеца живели в страх от екстрадиране. Процесът успял да мобилизира силна обществена подкрепа на различни общности във втория по големина град на Уелс. Дори местният футболен клуб АФК Суонзи Сити подкрепил вдовицата и поел разноските по делото.

В България се води разследване

Каква е реакцията на българските институции повече от година и половина след трагедията? Прокуратурата е образувала две досъдебни производства за смъртта на двете млади жени, открити на българска територия, съобщиха официални лица от София в отговор на запитване на ДВ. МВР отказа какъвто и да е коментар или информация за случая. Нямаше и отговор дали е установена и наградена другата група служители на гранична полиция, която спасява оцелелите мигранти.

От тази втора група е граничен полицай, показващ другото лице на България. Този мъж, казва Трифа, откри нас, останалите, и ни спаси от бяла смърт. "Той се обади на някого и тогава пристигнаха още две полицейски коли", спомня си тя. "Аз целувах ръцете и краката му и го молех: не ни оставяй, умолявам те."

Жената твърди, че си спомня ясно лицето му и е почти сигурна, че първото му име е Иван. В следващите дни той я посещавал в болницата, носил ѝ е храна и други неща.      

Към момента маршрутът на бежанците през България се смята за почти затворен. Всяка година България връща десетки хиляди мигранти обратно в Турция с аргумента, че защитава границата на ЕС. Международни правозащитни организации като Амнести Интернешънъл и Хюмън Райтс Уоч са документирали случаи, при които полицията нарушава процедурите при опазването на границата. Много кандидати за политическо убежище разказват истории за това как са ги били, взимали са им парите и телефоните, а понякога дори дрехите и обувките. Наскоро трима афганистанци и петима сирийци разказаха в турския град Къркарели, че българските власти са ги били и ограбили.

"Шокът от трагедията промени характера на сестра ми", споделя Арам, който вече се е завърнал в Суонзи. Във Великобритания на Трифа е поставена диагнозата "посттравматично стресово разстройство". 

"Още не мога да забравя и не мога да спя добре", споделя Трифа. "През нощта все още сънувам съпруга ми, брат ми и снаха ми. Искат ми одеяло, за да се завият. Студено им е."