Външната врата на кооперацията няма дръжка. Звънците са пет, пощенските кутии - 30. В една стая живеят най-малко четирима възрастни, а в цялото жилище - над 20 души. Така изглеждат нещата в квартал Гаарден в Кил, в който официално регистрираните българи и румънци са 800, но положително са повече, тъй като има и нелегални, съобщава порталът shz.de. "Според броя на обитателите си тази сграда би трябвало да има 50 етажа", казва Зилке Юргенсен от Партията на свободните демократи.

Наемодателите-спекуланти се възползват от ситуацията - "приютяват" в една стая по четирима възрастни и така печелят по 600 евро месечно. Данните са от проверка, направена от социалната служба в Кил, която установява и, че съседите се чувстват застрашени от различния начин на живот на българите и румънците. Особено лошо ставало през лятото, когато ромите стоели по цял дeн навън, поправяли колите си и изхвърляли смет на улицата. Много от жителите на квартала се оплакват. "Полицаите вече не идват всеки път, когато ги повикаме - намесват се само когато ромите се сбият", казва една местна жителка пред портала shz.de.

Общините не са сами

Предизвикателството е голямо, но пък общините, в които живеят повече мигранти от България и Румъния, получават финансова подкрепа, отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Преди няколко дни председателят на Съюза на работодателите в Германия Инго Крамер и председателят на Обединението на германските синдикати Михаел Зомер излязоха с апел, в който призовават за успокояване на политическите дискусии по темата. Според тях недиференцираният дебат за миграцията по бедност ще отблъсне висококвалифицираните специалисти, от които Германия спешно се нуждае.

Федералното правителство реагира и даде възможност на силно засегнатите от този вид миграция общини да могат да ползват повече средства от насърчителните програми. На първо място става дума за програмата "Социална държава", предназначена за санирането на жилища. Новата министърка на строителството и екологията Барбара Хендрикс обеща средствата по програмата да бъдат увеличени от 40 на 150 милиона евро годишно. Само в Дуисбург има 40 запуснати сгради, които трябва да бъдат или разрушени, или модернизирани.

ЕС трябва да поеме повече отговорност

Същевременно бе назначена работна група, която до края на март трябва да направи предложения за допълнителни помощи. "Надявам се, че новото федерално правителство ще подпомогне по-интензивно градовете, засегнати от миграцията от Югоизточна Европа. Освен това и ЕС трябва да поеме по-голяма отговорност", казва пред ФАЦ министърът на труда и интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер. В най-гъсто населената федерална провинция в момента по официални данни живеят 34 400 български и 47 360 румънски граждани, сред които има и много добре образовани и висококвалифицирани специалисти.

Намеренията на правителството на Северен Рейн-Вестфалия са в бъдеще освен средствата по насърчителната програма на провинцията /7,5 милиона евро годишно/, да използва и европейските социални фондове - тъй като от 2011 година насам в провинцията пристигат все повече нискоквалифицирани мигранти от България и Румъния. За интегрирането на тези хора до момента са отпуснати 4,5 милиона евро, пилотни проекти по програмата вече са стартирали в Дуисбург, Дортмунд, Кьолн, Хам, Гелзенкирхен, Есен и Вупертал.

Случаят Мешеде

В град Мешеде пък темата за миграцията по бедност изобщо не съществува, пише порталът derwesten. Журналисти от изданието са направили проверка дали след 1 януари 2014 и отварянето на трудовия пазар в града се забелязва наплив на бедни български и румънски семейства. "Досега няма и един случай на "бедни европейски семейства", установили се след 1 януари в Мешеде", каза говорителят на градската управа Йорг Фрьолих.

В Мешеде са регистрирани 19 души с български паспорти и 43 - с румънски. Всички те живеят от години в града и са напълно интегрирани в обществото. Йорг Фрьолих не очаква и в бъдеще приток на мигранти от България и Румъния. "Все пак трябва да видим как ще се развият нещата", казва той пред портала derwesten. Говорителят на градската управа дава пример с присъединяването на Полша към ЕС - когато съществуваха същите големи страхове, оказали се напълно безпочвени.