Градове като Берлин, Манхайм или Дуисбург от доста време насам са изправени пред сериозни проблеми, свързани с бедните пришълци от Румъния и България. Тези хора нямат право на социални услуги, но пък могат да получават детски надбавки, които възлизат на 184 евро месечно за дете - това е много повече от стойността на детските надбавки в двете най-бедни членки на ЕС. Така че за мнозина пътуването до Германия си струва - дори и след три месеца да им се наложи да я напуснат, тъй като не са си намерили работа.

Общинските власти в споменатите градове са загрижени най-вече за бъдещето. От началото на следващата година българите и румънците вече ще имат същите права, с които се ползват и останалите граждани на ЕС - така например те ще могат да получават финансова подкрепа през първите три месеца в Германия. На тази основа се ширят опасенията, че т.нар. миграция по бедност може да нарасне още повече. "Това в момента е моят най-голям социален и политически проблем", споделя Райнхолд Шпаниел от кметството в Дуисбург.

Кой има полза от миграцията: Германия или чужденците?

Заключенията от едно съвсем ново проучване, публикувано в петък (11.10.) от Европейската комисия, обаче гласят: Германия няма никакви основания да се оплаква, тъй като в момента дори печели от прииждащите имигранти.

Проучването анализира последствията от т.нар. миграция по бедност, и дава отговор на следния въпрос: как се отразява притокът на хора от по-бедните държави-членки на ЕС на социалните системи на по-богатите държави? За Германия е установено, че пришълците от други страни-членки на ЕС са по-малко от 5% от хората, получаващи социална подкрепа от държавата. И това съотношение е същото, както във Финландия, Франция, Холандия или Швеция. Данните от проучването показват, че повечето от чужденците живеят в семейства, в които поне единият от членовете има работа. Така от ЕК стигат до следния извод: "Почти няма доказателства за това, че европейските граждани заминават за някоя друга държава основно за да се възползват от социалните ѝ услуги. В повечето случаи това става по служебни или лични причини."

Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор каза наскоро пред "Шпигел" следното: "По-голямата част от румънците и българите работят и имат сериозен принос за растежа на Германия, тъй като плащат данъци и социални осигуровки и харчат парите си в Германия." Цифрите потвърждават неговите думи: над 20 процента от имигрантите от двете държави-членки на ЕС са с висше образование, с което техният дял е по-висок, отколкото дяла на висшистите сред германското население като цяло.

Райнхолд Шпаниел знае много добре, че в Германия пристигат много висококвалифицирани българи и румънци и той няма нищо против тях. Проблемът, според него, са бедните мигранти, които са слабо образовани, а често нямат и никакво образование. "Миграцията по бедност е причинена от икономическите проблеми в техните родни страни. А и дискриминацията кара хората да напускат родните си места и да идват в Германия", подчертава дуисбургският общински представител.

Това се отнася най-вече до представителите на ромското малцинство, които в родината си живеят в безнадеждни условия. Много от тях нямат образование, някои дори не могат да четат и пишат. Те идват в градове като Дуисбург, тъй като там наемите са ниски. В града вече живеят 8 500 бедни пришълци, а всеки месец пристигат по още 500.

Кой трябва да реши проблема с пришълците: Брюксел или Берлин?

Според социолога Кристоф Бутервеге, общинските власти не бива да бъдат оставяни да се борят сами с този проблем. "Те така или иначе имат финансови затруднения и не биха могли да се справят без помощта на държавата", казва той. Германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих пък е убеден, че е необходима намесата на Европейския съюз - за въвеждането на нови правила, които да попречат на хората да се връщат отново в тази държава от ЕС, в която при последния си престой те не са успели да си намерят работа.

Кристоф Бутервеге отправя остри критики към министъра. "Фридрих злоупотреби с бедните пришълци, за да може да се представи като хардлайнер. Но трябва да има предвид, че тук става дума за граждани на ЕС. Той би предпочел да има свобода само за капитала, само че много по-важна е свободата за хората", казва социологът.

Макар от проучването на ЕС да излиза, че Германия няма основания да се оплаква от притока на хора от други държави-членки на Общността, проблемите за отделните градове и квартали няма да изчезнат, ако в тях пристигат само бедни чужденци, които нямат почти никакъв шанс да си намерят работа. Въпреки натиска, на който е подложен Дуисбург, местните власти не искат промяна в законодателството, както посочва Райнхолд Шпаниел: "Тези хора имат същото право да се движат свободно на територията на Общността като фрацузите или британците. Но ние не можем да се справим с този проблем със собствени средства - имам нужда от помощ от страна на правителството или от Брюксел".

В дългосрочен план средствата от ЕС ще са необходими, за да се подобрят условията на живот в страните, от които пристигат мигрантите. Само по този начин причините за напускането на тези държави ще отпаднат. Това обаче надали би могло да се случи в обозримо бъдеще. Затова Шпаниел остава загрижен най-вече за ситуацията в Дуисбург: "Трябва много да внимаваме да не поставим под заплаха социалния мир, тъй като в някои квартали положението вече е направо нетърпимо".