Заключението звучи отрезвяващо: „За повечето служители в новоприетите страни кандидатстването за структурни помощи е непосилна задача.” Това казва Хорхе Нуньес Ферер от брюкселския изследователски институт Център за европейски политически изследвания. Нуньес Ферер в продължение на цяла година е оказвал помощ на българите при изготвянето на съответната документация. Въз основа на тази документация Еврокомисията взима решение за отпускането на помощите.

За България, която беше приета в ЕС в началото на тази година, става дума за много пари – близо 7 милиарда евро за идните седем години.

Тези помощи се отпускат в рамките на регионалната структурна политика и целта им е да подкрепят по-бедните европейски региони в желанието им икономически да догонят богатите. Обаче новоприетите държави в ЕС срещат големи трудности с изискванията на Брюксел. Най-сериозният проблем е, че отговорните лица в съответните страни не са достатъчно компетентни, казва Роланд Бломайер, който по поръчение на Европарламента проучва причините за ниската усвояемост на еврофондовете. Според него условията за участие в конкурсите често пъти са прекалено трудни, а стойностите на проектите – прекалено ниски. Още една причина е, че обикновено липсват експертни оценки за ефекта, до който би довел един или друг проект – например, какво въздействие ще окаже върху околната среда построяването на нова автомагистрала. Когато установи подобен дефицит, Брюксел веднага спира парите.

Повече пари за обучението на чиновниците

Евродепутатката Инге Гресле стига до извода, че трябва да се влагат много повече пари в обучаването на служителите в новите страни. Но това е деликатна работа, защото тези хора понякога се засягат, чувстват се обект на опекунство и назидание, смята Нуньес, който се оплаква, че само малка част от неговите предложения намерили отклик в София. „Десетилетия наред те са живели в условията на планова икономика и на недоверие, така че не е лесно от днес за утре да се научат да работят ефективно и в екип,” казва той. В резултат от всичко това за периода 2004-2008 година страните са усвоявали средно по една трета, максимум до половината от парите, които им се полагат по линия на европомощите. Практически вече не е възможно да се навакса пропуснатото и да се усвоят всички пари. До края на идната година все още могат да се подадат молби за компенсиране на извършени разходи по европейски проекти. В същото време се подават и документите за идните години.

Полша може да получи 67 милиарда евро

Само Полша до 2013 година може да получи космическата сума от 67 милиарда евро, стига помощите да се поискат в съответната форма. Едно от условията за тяхното отпускане е в съответния регион хората да получават не повече от две трети спрямо средното възнаграждение в ЕС. А това условие е изпълнено в почти цяла Полша, и в други новоприети страни, включително и България.

На много места вече може да се види какви чудеса са постигнати с европейските пари. Има обаче и проблеми, дори когато парите са усвоени. Например – липсата на квалифицирани кадри, които да извършват, да речем, обновяването и ремонта на паметници на архитектурата. В Полша се оплакват, че вече няма кои да работи по изграждането на магистралите, защото десетки хиляди са заминали на гурбет в Англия. А такова забавяне на един или друг проект може да доведе до спиране на брюкселските пари.

Сложни правила

В края на публикацията авторката припомня главния проблем: правилата, по които Еворсъюзът отпуска помощите си, са необозрими и трудно разбираеми. Не е ясно например колко дълго продължават различните европейски помощни програми. На едно място в брюкселските институции казват, че всички проекти трябва да приключат за две години, на друго – че има дългосрочни проекти (например автомагистрали), за които се дава повече време. В сила е обаче изискването всяка страна, получаваща помощи, до 31 декември да ги разпредели по съответните проекти. Не го ли направи – Брюксел спира парите. Независимо от всичко това евроекспертът Боб Леонарди от престижния лондонски университет Скуул ъф Икономикс смята европейската структурна политика за най-големия успех на евроинтеграцията. Идеята за икономическото изравняване между богатите и бедните региони в ЕС е фундаментът на европейската интеграция, а оттук – и в основата на успешното евроразширяване и стабилизирането на ЕС.