Обичайно богатите биват наричани просто милионери. Но науката си има термин и за тях - High Net Worth Individuals (HNWI) или "лица с голям личен капитал". Тази формулировка важи за хората, които притежават най-малко 1 милион щатски долара извън стойността на недвижимите имоти, колекциите и другите ценни вещи.

Милионерите са рекорден брой

Актуалният световен доклад за богатството показва, че глобалната криза не се е отразила ни най-малко на броя на хората от тази категория, които за по-кратко ще продължим да наричаме просто милионери. Днес в света живеят точно 11 милиона души от тази порода - повече от когато и да било.

Тази седмица във Франкфурт бяха представени официално данните за 2011 година. Според тях общата сума, притежавана от милионерите по света, леко е спаднала - от 42,7 трилиона долара през 2010-та на 42 трилиона долара през миналата година. Най-голямо е увеличението на броя на богаташите в Азия, където те са най-много в Япония /1,8 милиона души/ и в Китай /600 хиляди/. Само за година милионерите в двете азиатски държави са се увеличили с 10 процента.

В световен мащаб най-много милионери обаче продължават да живеят в САЩ - 3,1 милиона, а в Европа шампион е Германия с 951 200 милионери. Другите европейски страни с по-голяма концентрация на богаташи са: Великобритания и Франция с по 400 хиляди души, Швейцария с 300 хиляди, а Италия и Австрия имат по 200 хиляди милионери. В Германия за една година броят на богатите се е увеличил с 3 процента, в Швейцария дори с 3,6 на сто, докато във Великобритания, Австрия и Италия милионерите намаляват.

България - в дъното на таблицата

Сред европейците най-богати са гражданите на Люксембург - те са 2 пъти по-заможни от средностатистическия европеец, показват данните на Евростат. На втора позиция са холандците, които имат 30 на сто по-висока от средната за Европа покупателна способност, следвани от датчаните, шведите, ирландците и австрийците. В Германия покупателната сила на населението е с 20 на сто над средната за 27-те в ЕС. Точно по средата се намират Италия и Испания. В дъното на класацията са България и Румъния, където покупателната сила е два пъти по-ниска от средната за Европа. В България тя е дори с 55 % под средната.

За да изчисли разликите между отделните страни-членки, Евростат използва изкуствената валутна единица: "стандартна покупателна сила" /СПС/, отчитаща не само доходите, но и разликите в цените. За различните държави тази единица е различна, но навсякъде обхваща едно и също количество стоки или услуги.

Автор: АГ, ДПА, Евростат, ЗЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Михайлова