Искането за забрана се подкрепя от консервативни християнски групи и от най-голямата партия в швейцарския парламент, дясната Швейцарска народна партия. Техният аргумент гласи: изграждането на още повече минарета ще доведе до ислямизирането на Швейцария. Въпреки че малцина поставят под въпрос утвърдената в страната пряка демокрация, много граждани са обезпокоени от тона на сегашната кампания.

Минаретата като "ракети"

Тази седмица в много швейцарски градове се появиха плакати с призив за забрана на минаретата. На тях е изобразена застрашителна женска фигура с бурка пред швейцарския флаг на фона на минарета, заострени като ракети. Посланието е ясно: ислямът е нещо опасно, а минарето е най-видимият символ на тази заплаха.

Танер Хатипоглу, който е председател на мюсюлманската асоциация в Цюрих, е смаян не от идея за референдума, а от тона на кампанията. "Референдумът се използва като платформа за нападки срещу исляма и за маргинализирането на мюсюлманската общност. Това е една опасна насока", заявява Хатипоглу.

В Швейцария живеят 400 000 мюсюлмани, предимно от Балканите и Турция. Много са малко обаче джамиите, които имат минаре - едва четири в цялата страна. През последните години всички молби за изграждането на минарета биваха систематично отхвърляни.

Улрих Шулер от Народната партия е основна фигура в кампанията за забрана на минаретата. По време на своите публични изяви той най-несмущавано свързва минаретата с убиване с камъни, рязане на ръце, насилствени бракове и шериата. Той уверява своята аудитория, че всичко това ще дойде и в Швейцария, ако избирателите не гласуват против минарето. Шулер твърди, че противниците на забраната искали да забранят споменатите плакати, а по този начин да пресекат и свободната дискусия в страната.

Свобода на словото или расистка проява?

Истината е, че тези плакати породиха оживена дискусия в цяла Швейцария. Федералната служба против расизма ги заклейми, те бяха забранени в някои градове, а кметът на швейцарската столица Берн препоръчва те да не се използват. Само че с наближаването на референдума, плакатите се появяват на все повече места и мнозина се питат докъде може да стигне свободата на словото и на откритите дебати.