горично обвиненията по свой адрес. Коментира Нина Веркхойзер:

Външният министър казва, че иска колкото се може по-скоро да даде показания пред специалната разследваща комисия на Бундестага. Досега той не е заел подробно становище по случая Курназ, в който като шеф на канцеларията на Герхард Шрьодер е играл ключова роля. Известно време изглеждаше, че той се опитва да изчака преминаването на бурята. Само че натискът расте: та нали именно той беше човекът, който координираше политиката на канцлерството с работата на тайните служби. Така че преценката му е имала голяма тежест по отношение на съдбата на Курназ. Със заявлението, че желае да направи колкото се може по-скоро подробно изложение по въпроса, популярният външен министър иска явно да пресече възмущението, предизвикано от покъртителния разказ на Курназ за преживяното от него в Гуантанамо. В опасност е не само неговият престиж, но и престижът на поста му и не на последно място на самото правителство.

Парламентарната разследваща комисия е най-подходящото място за пълното осветляне на случая Курназ. Там Щайнмайер би могъл подробно да обясни – ако се налага при затворени врата – своята роля в тайните преговори с американците. До изявлението си пред комисията Щайнмайер би трябвало всъщност да мълчи. Само че той не го направи. Най-изненадващо той заяви в началото на тази седмица в Брюксел, че не знае нищо за предложение на САЩ за освобождаването на Курназ още през 2002. А обвиненията по адрес на бившето червено-зелено правителство били неверни и подли.

По този начин Щайнмайер очерта в общи линии своята защитна стратегия. Това е една опасна стратегия. Защото са налице много сведения, че такова предложение на американците наистина е имало – и че той, като шеф на канцлерството, е знаел за него. Обвинението, че правителството Шрьодер е оставило един израснал в Германия, невинен човек да гние с години в един лагер за мъчения, е твърде тежко, за да бъде отхвърлено с общи приказки. А след като бившият канцлер Шрьодер заяви, че не е бил запознат подробно със случая, в последна сметка на преден план излиза въпросът за политическата отговорност. Що за демократична страна е тази, в която тайните служби могат да взимат такива сериозни решения, а политиците да си измиват ръцете, твърдейки че са невинни?

Все още е рано да се каже дали Щайнмайер ще остане на поста си. Той върши добре работата си, ползва се с популярност в кабинета, има подкрепата на канцлерката Меркел. Тъкмо в този момент, когато Германия председателства ЕС, Щайнмайер е всъщност незаменим. Така че много ще зависи как той ще се представи пред разследващата комисия на парламента.