Хипотеза номер 1: Първанов е отчаян от идейната оскъдица в БСП, от организационния разпад; от безизходицата, безпомощността и бягството на кадри от „столетницата”. Боли го за това, че от партия-ракетоносител за няколко поколения политици (вкл. за него самия), днес БСП е заприличала на умряла лисица, на кон, който не рита. Та бившият й председател и днешен президент се оглежда за нещо по-подходящо за времето след края на мандата си.

Предател или плеймейкър?

Хипотеза номер 2: Отчаянието се превръща в сила. Решен на всяка цена да осигури политическото си бъдеще, Първанов се прощава с партията-майка, поемайки риска да бъде заклеймен като предател, и сам си прави партия. Нарича я „Алтернатива за българско Възраждане” (АБВ), ново начало, тръгващо този път не от партиите, а от самото гражданско общество. Нещо като АБВ на надеждата.

И се хвърля да печели за каузата недоволните в червената партокрация, успешните кметове с "прилежащи" бизнес-структури, хора от втория ешелон на близки до Първанов партии, кариеристи, останали без постове в ГЕРБ, известни публични личности с доказан авторитет в обществото (Стефан Данаилов, Меглена Плугчиева - дори Меглена Кунева също била сред поканените). В този смисъл АБВ не е нов ляв проект, а нещо като широк отечествен фронт с участието и на леви, и на десни.

На следващо място: Схемата е отработена и поне в началото фнукционира ефектно (НДСВ, ГЕРБ), а самият Първанов е доказал, че е политически потентен за тази работа. В пост-Виденовото време напр. той веднъж вече успя да спаси БСП от изпадане в забвение, после стана баща на Тройната коалиция, събирайки на едно място иначе несъбираемите монархисти, социалисти и български мюсюлмани. Защо сега да не се пробва и в партийното строителство?

Следваща хипотеза: Първанов не се стреми към разцепление на БСП, а обратното - с проекта си той разширява полето за действие на социалистите в бъдещата им коалиционна политика, на местни и централни избори. Това взаимодействие може да роди нещо още догодина - напр. една обща президентска кандидатура. В този смисъл Първанов се готви да бъде опозиция на ръководството на БСП, без да излиза от партията-майка.

Намирисва на застояло...

Хипотеза последна: Зад цялото представление стои идеята за обновление на лявото политическо пространство, за скъсване напр. с представите за партия на "червените бабички", с по-далечната цел новата формация да стане основен играч в левия политически спектър. А Първанов да е плеймейкърът на отбора.

Хипотеза неясна: Ще доведе ли всичко това до възраждане на политическия живот в България, каквато заявка дава Първановото начинание още в заглавието си? И още по-неясно - могат ли старите "кримки" Първанов, Камов, Бунджулов, Калфин, Румен Петков, Андрей Пантев, Костадин Паскалев, Кирил Добрев и сие да бъдат обещаваната алтернатива? Или наистина се прави опит да се пробута развалена стока от преди 1989-та, но със сменен етикет?