Откакто през октомври стана известно, че Обама е носителят на Нобеловата награда за мир, се засилват усещанията, че за него това отличие е по-скоро бреме. Речта на американския президент на церемонията в Осло без съмнение ще се различава от тази на предишни Нобелови лауреати като майка Тереза или Далай Лама например. В нея той несъмнено ще трябва да се спре и на въпросното решение за Афганистан, като обоснове необходимостта от военна сила като път към мира.

Пътят към мира минава през войната?

Кредото на Обама следователно би могло да се формулира така: "Пътят към мира преминава през войната". Нобеловият комитет едва ли е очаквал и се е надявал на подобно послание, присъждайки му наградата за мир през месец октомври - писа Строуб Талбот в статия за "Вашингтон пост". Според него посланието звучи повече като от устата на Джордж Буш след разпоредената от него инвазия в Ирак.

С решението за присъждане на Нобеловата награда за мир Комитетът в Осло впрочем изненада и самия лауреат. След като узна новината, той призна, че едва ли е заслужил признанието. От тогава насам нито той, нито неговите сътрудници споменават наградата. Засилват се впечатленията, че Обама не се чувства особено уютно в тази роля и се опитва да се дистанцира от очакванията, които са свързани с отличието.

Повече подозрения, отколкото гордост

Вътрешнополитически това отличие не му донесе никакви ползи. Тъкмо обратното - на фона на засилващите се изолационистични тенденции в американското общество, предизвикани от икономическата криза, чуждестранната награда на Обама предизвиква повече подозрения, отколкото гордост. От едно скорошно социологическо проучване стана ясно, че 61% от анкетираните са на мнение, че Обама не е заслужил отличието. Едва 21% го смятат за оправдано. Дочуват се дори предположения, че наличието на голяма часова разлика между Щатите и Норвегия ще се окаже от полза за Обама, тъй като по време на церемонията повечето американци просто ще спят, а и медиите вероятно няма да говорят много по темата.