Д-р Александър Парашкевов e началник на Военномедицинския отряд за бързо реагиране към ВМА. Изкачва енергично стълбата в кариерата на военния лекар. От лекар на взвод през главен хирург на военнополева болница на НАТО в Кабул до медицински съветник на командващия операциите на EUFOR в Сараево.

"Ако исках пари, щях да замина за Париж, а не за Кабул", казва д-р Парашкевов, който има специалност по пластична хирургия, но никога не го е блазнела перспективата да помпа бюстове със силикон. Той е сред първите, когато българските рейнджъри пристигат в Афганистан през 2002 година. По това време и най-елементарната хирургическа операция се извършва в Пакистан. Така е и досега - здравеопазването в Афганистан просто го няма. Българите са единствените хирурзи в Херат, въпреки че провинцията е по територия колкото половин България.

Лицата на войната

"Имали сме пациенти, които идват от 2000 км. Спасяваме и цивилни и военни, и жени и деца, и съюзници и талибани", обяснява лекарят и продължава: "Там е библейска мизерия." От вертолета виждаш къщи от кал, разхвърляни в гънките на Хиндукуш. Няма ток, канализация и вода, няма радио и телевизия. Има само километри пясък и натрошени скали, 50 градуса в Червената пустиня на юг и суров планински терен на североизток. Единствената жп-линия е с дължина 6 км.

"Афганистан е в 14 век", обобщава българският лекар. Д-р Александър, както го наричат местните хора, най-много обича пазарите на Кабул. Те са единственото развлечение в този град - цветни, ярки, шумни. Има си любими сергии, на които се намира  всичко - от старинни монети до... подводници. Ала пазарите го привличат най-вече заради лицата на хората. Снимал ги е стотици пъти. Има и колекция от скици, която е нарекъл "Лицата на войната" - жени с бурки, босоноги деца, мъже, насядали пред къщите, спряло време...

Силата на лазурита

Освен лицата на войната, военната карта, снимките и рисунките, при завръщането си в България лекарят донася и един камък - син със златни нишки. Lapis Lazuli - на обикновен език "лазурит", един от любимите камъни на Клеопатра. Някога цената му била по-висока от тази на златото. В древността го носели съдии и владетели, защото се смятало, че увеличава справедливостта и помага да се разкрият заблудите. След близо четвърт век война е време камъкът от Хиндукуш да покаже отново тази своя сила, казва д-р Александър Парашкевов. Дали обаче място като Афганистан може да се промени тъй бързо - дори с магическа сила?