В ранните часове на 20 март 2003 година в Багдад се разнасят първите изстрели. Половин час по-късно американският президент Джордж Буш потвърждава онова, което от първите изстрели е ясно за света - началото на войната в Ирак. От месеци Буш заплашва, че ще свали режима на Саддам Хюсеин, защото Ирак подкрепял международния тероризъм и разработвал оръжия за масово унищожение. Месеци наред в ООН търсят подходящ отговор, сключват се нови съюзи и се пораждат търкания между старите. Затягат се, например, отношенията между САЩ, от една страна, и Германия и Франция, от друга, защото последните са срещу войната.

Провалът на Буш

Инвазията протича отначало по-добре и по-гладко от предвжданията - още на 9 април режимът на иракския диктатор е свален и Багдад е завладян. Президентът Буш декларира, че мисията е изпълнена. Но не подозира, че всъщност е много далеч от това. Вашингтон незабавно взема мерки за създаването на ново държавно устройство в Ирак. Все според лозунга на "теорията на доминото": утвърди ли се демокрация в Ирак, примерът ще бъде възприет и в останалия арабски свят.

На Вашингтон всъщност не му е толкова - или поне не на първо място - до демокрацията, много по-важни са регионалното влияние, властта, нефта, Иран, Израел. Що се отнася обаче до Ирак, САЩ допускат няколко груби грешки: не се съобразяват с това, че населението в Ирак не е хомогенно, а съставено от шиити, сунити, кюрди и християни.

Не се съобразяват и с това, че при демокрацията думата има мнозинството, а мнозинството в Ирак са шиитите и те са тясно свързани с Иран. Голяма грешка е и разпускането на иракската армия - да се създаде от нищото нова армия, коства много усилия и много човешки животи.

Много въпроси - малко отговори

Завладяването на Ирак трае по-малко от три седмици, никой обаче не може да каже колко дълго ще трае изтеглянето на американските части от страната. Засега е определено, че трябва да я напуснат до 2010 година.

Открит остава обаче въпросът дали тези планове ще могат да бъдат осъществени. Защото е ясно, че след едно прибързано изтегляне в страната ще се възцари хаос - твърде много различни групи, иракчани и не-иракчани само чакат да настъпи вакуум във властта, за да се възползват от това за своите цели.

Остава открит и въпросът колко американски части ще останат в Ирак на базата на двустранни споразумения. Определени кръгове във Вашингтон със сигурност все още хранят надежда и в бъдеще Ирак да принадлежи към американската сфера на влияние.