По повод издадения нов албум и предстоящото турне на "Мистерията на българските гласове" в Германия две чуждоезични издания припомнят историята и успехите на световноизвестния вокален ансамбъл от България.

"Жени, облечени в народни носии, някои на възраст, със силни, резки, директни, пробивни гласове и необичайна вокална техника, която драстично се различава от европейските идеали за пеене: тази картина предизвика сензация на музикалния пазар през 90-те. Докато светът тепърва се отваряше към “световната музика”, женският ансамбъл “Мистерията на българските гласове” покори световните класации и спечели награда Грами за най-добър запис с фолклорна музика", пише германският ФАЦ. 

Изданието припомня, че ансамбълът на Българското национално радио и телевизия е основан през 1952 година и дължи първия си успех най-вече на работата с швейцарския етномузиколог Марсел Селие. Той открива хора и съдейства за издаването на дебютния им албум “Le Mystere des Voix Bulgares”, който впоследствие дава името на състава. През 1986, 11 години след първото издание, известната британска звукозаписна компания 4AD ремастерира и преиздава албума, с което подсигурява световния успех на ансамбъла. Въпреки препълнените зали, разпродадените билети и многобройните фенове, сред които и британският певец Дейвид Бауи, след 1997 година настъпват трудни времена за хора, а участията постепенно намаляват.

“Оцеляхме благодарение на поканите за концерти зад граница и на необходимостта да поддържаме нивото си, за да не разочароваме публиката”, споделя за ФАЦ диригентката на хора Дора Христова. Тя посочва и трудностите, с които се сблъсква и днес в намирането на млади певици, които да се присъединят към ансамбъла. Точно поради тези трудности, както и поради липсата на финансови средства цели 20 години след последния студиен албум, ансамбълът едва сега може да сe похвали със своето ново издание “BooCheeMish”, реализирано от независимата компания Schubert Music Publishing.

Традиционно и модерно

Под ръководството на Дора Христова хорът остава верен на традиционния български фолклор, но се стреми да постигне едно по-модерно звучене, доближаващо се до вкуса на съвременния слушател. “Всеки певец трябва от време на време да напуска своята зона на комфорт, да се впуска в приключения и да изпробва нови неща с гласа си, защото неговите възможности са безкрайни”, споделя Гергана Димитрова, една от солистките в състава.

За реализирането на записите, ансамбълът си сътрудничи с австралийското сопрано Лиза Джерард, позната на публиката от участието й в саундтрака към филма “Гладиатор”, композиран от Ханс Цимер. Вокалният й стил е повлиян от певческата техника  на “Мистерията на българските гласове”, споделя сопраното за Агенция Франс Прес. Освен Джерард, в албума участва и българският бийтбоксър Александър Деянов, с артистичното име “SkilleR”, който със своите вокални перкусии внася допълнителен елемент на модерност.

По-голямата част от произведенията, включени в изданието, са написани от композитора Петър Дундаков и са базирани на народни песни и танци, които изобразяват характерните черти на българския фолклор: например типичните ритми в неравноделен размер са съчетани с преобладаващия за западноевропейската музика четири-четвърти такт. Композициите на Дундаков притежават развълнуван, меланхоличен, а понякога и мистериозен характер, посочва по-нататък ФАЦ.

Несъвършенство и перфектност

Сред другите особености на албума са повтарящите се текстове, които не са преведени, а са оставени да въздействат чрез своите вокални качества, а не със значението им: “хопа тропа, хопа тропа / рипа, рипа, рипа риги” се пее в песента “Тропаница”. Както текстът подсказва, това е една енергична творба, която се откроява сред останалите в компактдиска. Техниката на женското пеене, която представлява извличане на звук от ларинкса под определено напрежение, не е новост за слушателите, но все още предизвиква възхищение и се счита за ценност, четем още в изданието.

Обогатяването с елементи от поп музиката и ритмичната основа не са задължителни за тази музика, но със сигурност допринасят за по-лесното възприемане на непознатите звуци, без това да води до принизяване на стойността на музиката.

“Човешкият глас е най-съвършеният инструмент”, тази реплика на естонския композитор Арво Пярт стои на първата страница на книжката към диска. “Мистерията на българските гласове” достига до тази перфектност чрез своето несъвършенство. За разлика от основния музикален поток, съставът заема една интересна ниша, в която може да продължи да се развива. През есента “Мистерията на българските гласове” отново “тръгва на лов” - ансамбълът ще се отправи на турне в Германия, пише ФАЦ.