Професор Калин Янакиев от Софийския университет смята, че България още не се е проявила като „троянски кон“ на Русия. София гласува засега солидарно с европейските си партньори решенията за вземане на мерки за възпиране на възродената от управлението на Путин агресивна практика на анексии и аншлуси от периода до Втората световна война.

Има ли руска пропаганда в България?

Янакиев обаче е притеснен от опитите да се манипулира общественото мнение чрез бавно, но методично прокарване на клишета на руската пропаганда в силно монополизираните български медии. „Като цяло се насажда тезата, че революцията в центъра на Киев е част от някаква конспирация на Запада срещу Русия и последвалата агресия на Путин е просто неминуем отговор на „фашисткия метеж“. Огромната енергийна зависимост от Русия се описва като някаква природна даденост, а правителството пък оправдава с нея своята „въздържаност“ спрямо инициативите за налагане на по-осезаеми санкции срещу агресора“, констатира Янакиев. Той отчита и факта, че българските масмедии почти не отразяват националистическата истерия и войнстващ шовинизъм, които сега заливат Русия.

„Българите позабравиха руския език и вече не следят случващото се на вътрешната сцена в Русия, чиято управленска доктрина все повече придобива черти на нов тип авторитаризъм с директни заемки от болшевизма и нацизма. Наскоро български депутат поздрави „православните българи“ с „победата“ в „Кримската война“. Нейното естествено продължение е „освобождаването“ на Балканите от гнета на „Европа на гейовете и еднополовите бракове“, която е антипод на „възродената и морално здрава Русия“. Заедно с това в българските медии активно се натрапва идеята, че членството на България в Европейския съюз е досадна опека, за поддържането на която Брюксел от време на време „ни спира по нещо“. Европа се представя като нов колонизатор, който ограбва България и това звучи не само в откровено просташките скандирания на партии като „Атака“, констатира философът.

Българските парадокси

Според социолога от агенция „Галъп“ Андрей Райчев, отношението на българите към Русия е парадоксално изключение от ситуацията в останалите държави от бившия съветски лагер, които сега са членки на Евросъюза. „Причината за това е много проста. За Полша, прибалтийските държави, Унгария, Чехия, Словакия и дори Румъния, Русия винаги е била „Голямото зло“, което не само е застрашавало независимостта им, но и често я е унищожавало. България също се страхува от „Голямата страна“ до нея. В случая обаче тази страна се нарича Турция. В този смисъл Русия е била възприемана от българите повече като надежда, отколкото като заплаха”, изтъква Райчев. Според него големият парадокс е, че средностатистическият българин не живее с представата за Русия като геополитическа опасност.

Жива е освен това илюзията, че българите са запазили някаква носталгия и дори любов към Русия. „Но това не е така. От една страна, на въпрос от социологически сондаж дали Русия е постъпила правилно при окупацията на Крим, една трета от анкетираните отговарят с „да“, близо 20 на сто – с твърдо „не“, а останалите нямат категорично мнение. От друга страна, над половината от отговорите на въпроса дали България трябва да остане членка на Евросъюза и НАТО са положителни, а отрицателно отговарят едва 10-15 на сто. В крайна сметка фактът, че българите се вслушват и в руските аргументи, не означава, че те поставят под съмнение сегашното членство на страната си в Европейския съюз и в НАТО. Напротив, сега проевропейските нагласи в България са осезаемо по-силни, отколкото сред французите или британците например“, заключава Андрей Райчев.

Раздвоението на българите

Според Райчев, раздвоението сред част от българите между Русия и Запада се дължи на факта, че разпространените в страната базисни нагласи спрямо Русия не са отрицателни. „Не очаквам протести в случай, че в България пристигнат войски от НАТО заради кризата в Украйна, защото болшинството от българите разбират смисъла от членството в Алианса. Една трета от хората обаче не се изказват срещу руската намеса в Крим или в Източна Украйна, която, по мое мнение, е ужасна грешка по отношение най-вече на самата Русия – тя пак успя да изплаши света до смърт. Мнението на тези хора е мотивирано от мисълта, че така Путин „спасява“ украинските руснаци от „лошите“ в Киев. Основното безпокойство в анкетите обаче произлиза от разбирането, че конфликтът в Украйна ще се отрази зле на България под формата на икономически загуби. При това, преобладаващото убеждение в изводите от анкетите е, че „пешкира“ ще отнесат пак малките, съседни на конфликта държави, какъвто бе и случаят с войните в Югославия “, твърди социологът Андрей Райчев.