Пол Багюли изследва културите на протеста и масовите изстъпления в университета в Лийд. Според него протестите на хората във Великобритания не са насочени срещу бедността и голямата безработица, а са по-скоро последствие от тях. "Протестите са демонстрация на сила, но не са политически, а само отразяват пропуснатото от политиката", казва той. "Хората не опустошават банки, за разлика от събитията в Атина неотдавна, не атакуват и филиалите на Макдоналдс, както става редовно по време на безредиците по първи май например. Става дума не за критика срещу капитализма, а за вандалство", категоричен е ученият.

Пол Багюли е на мнение, че ситуацията в Гърция и Испания е била по-различна от тази във Великобритания. Според него тя е по-скоро сравнима с протестите от парижките крайни квартали. Безчинстващите в Лондон нямат каталог с политически искания. Те крадат iPod от разбит магазин за електроника, защото е статусен символ и биха искали да го притежават.

Политиците в съзаклятие с медиите?

Ножицата между бедни и богати зее все по-широко. Хората вече отдавна не мислят, че политиците защитават техните интереси. Даже напротив - те са убедени, че политиците водят елитарен живот и са в съзаклятие с главните редактори. Неотдавнашният скандал с изданието на Мърдок News of the World допълнително засили това усещане.

Цели проблемни квартали на Лондон са обявени за опасни зони, където полицията почти не демонстрира присъствие, писа Guardian. Превантивната дейност срещу насилието, диалогът с гражданите или защитата на частната собственост на практика не се случва вече. Консервативният Telegraph писа, че полицията трябва да припише на самата себе си изблиците на насилие. "Полицията третира нас, чернокожите граждани, като лишени от всякаква стойност", се бе оплакал един социален работник пред изданието.

Пол Багюли правилно бе предсказал, че протестите ще обхванат и други градове. Според него подобни проблеми са наблюдават и на много други места.

Младите - измамени и без бъдеще

Професор Симон Тойне от Берлинския научен център също изследва протестните движения. Според него младите се чувстват измамени и лишени от бъдеще: "Обективният натиск, идващ от проблемите е извънредно висок. В Испания безработицата сред младежите е 40 %, а хората, които успяват да си намерят работа са толкова зле платени, че зя тях не е особено добра перспектива и да си намерят работа. Т.е. те имат усещането, че системата като цяло не работи в тяхна полза и че те не могат да си намерят място в нея."

Според германския учен хората имат чувството, че политиката не им помага и не им предлага никакви перспективи, а финансовата криза извънредно много засилва това усещане. "Всъщност безработица сред младежите имаше и преди", казва проф. Тойне. При сегашната ситуация обаче според него банките и финансовите пазари са сред върховните приоритети, докато младежта има толкова тежки и нерешени проблеми. Именно това води до протести: "Защото у хората се създава впечатлението, че нещо е сбъркано. Демокрацията не функционира, когато гражданите вече не участват в нея", казва проф. Симон Тойне.