В средата на септември ще станат шест години, откакто американската инвестиционна банка “Лемън Брадърс” се срина. Нейният колапс ускори пожара на финансовата криза, която не само изправи на ръба на пропастта икономиката и банковите системи, а и разтърси трудовите пазари така, че те и досега не могат да се съвземат. Милиони млади хора са лишени от шанс за работа и се намират в безизходица.

В ЕС броят на безработните под 25-годишна възраст скочи само за една година на над пет милиона души. В Испания и Гърция процентът на безработните в тази възрастова група надхвърли 50 на сто. Вярно е, че не “всеки втори” младеж днес е без работа, но трябва да се има предвид, че статистиките изключват учащите се и студентите. Което ще рече, че положението е драматично.

Без перспектива

В Португалия, Испания, Гърция и Франция например много млади хора съзнателно удължават срока на образованието си именно защото са наясно, че трудовият пазар няма какво да им предложи. От Югоизточна и Централна Европа до Ирландия и Швеция цяло едно поколение се лута без ориентир на трудовия пазар. В същото време учените твърдят, че именно първите стъпки са определящи за трудовата биография на младия човек. Хората, чиято “кариера” започва с безработица и страх как изобщо да преживеят, трудно могат да се отърсят от чувството за несигурност.

Гняв и разочарование от провала на правителствата да решат проблема с безработицата се изляха най-напред в протестните маршове на гневни млади хора в големите европейски градове - от Мадрид до Атина. Тези демонстрации междувременно се разредиха, но проблемът си остава нерешен. Една част от младите се нагаждат към ситуацията и се връщат под бащиния покрив, понасяйки лишенията. Други отчаяно обръщат гръб на официалния трудов пазар и се опитват да свързват двата края с работа “на черно”.

Бягството на младите

Все повече младежи южноевропейци стягат куфарите в търсене на по-добър живот в чужбина. И точно Германия, която до неотдавна не желаеше да става “преселническа страна”, благодарение на процъфтяващата си индустрия сега се превръща в притегателен център за тези млади номади. На много места Гьоте-институтите не смогват да назначат достатъчно нови учители, за да отговорят на нарасналия интерес към курсовете по немски език.

В родните страни на тези млади хора, вкл. от Източна Европа, не се гледа с добро око на това "изтичане на мозъци". Пропуска се обаче фактът, че в средносрочен план тези страни-членки на ЕС ще спечелят от своите емигранти. Защото подобри ли се веднъж положението, разкрият ли се нови работни места, то прокудените от кризата ще започнат да мислят за връщане – заедно с натрупания опит в чужбина, така ценен за икономиките в техните страни.

Сгрешената диагноза

Излиза, че младите се справят с кризата по свой си начин. И това е добре, защото те не очакват кой знае какво от политиката. Вярно е, че европейските държавни и правителствени ръководители одобриха помощни програми за 6 милиарда евро, чиято цел е на всеки млад човек да се осигури работа, професионално обучение или практика. Това обаче е по-лесно да се обещае, отколкото да се изпълни. Освен това по-важни от мерките на Брюксел са действията на националните правителства. Много от тях обаче лекуват симптомите, а не причините за болестта.

Единствена Испания предприе реформи на трудовото си законодателство и се опитва да въведе германската дуална система на обучение. Но това е дълъг процес, който почти не помага на днешните безработни. И все пак именно между Галиция и Андалусия се забелязват първи проблясъци на трудовия пазар. В същото време в една Италия младите продължават да са лишени от справедлив достъп до трудовия пазар.

Коя е най-добрата пазарна политика?

Германските успехи с овладяването на младежката безработица се дължат не само на образователната система. Те са плод и на болезнените реформи от края на миналия и началото на този век. Добрите резултати от тях се проявиха в годините след това. Страната разполага с конкурентоспособни предприятия, които разкриват нови работни места и са заинтересовани да привличат квалифицирани работници. Вярна се оказва старата истина, че умната икономическа политика е и най-добрата пазарна политика. От нея печелят най-вече младите.