В триъгълника на най-голямото властово сгъстяване в България, на софийския булевард Дондуков, и днес не можеш да се разминеш от генерали, офицери и сътрудници. На най-високия стол в Министерския съвет седи генерал, негов заместник (адютант) е също офицер от МВР. Отсреща през булеварда генерал заема по-ниския стол, докато шефът му, за разнообразие, е бил сътрудник на ДС.

В надбягването към президентското кресло също участват представители на така наречените „силови структури”. Скандално известният Алексей Петров, който дори комично се заканва да спечели изборите, и неговият кандидат за вицепрезидент сигурно бият всички останали кандидати по общ брой звезди върху пагоните. Човек се чувства почти като в латиноамериканска бананова република от миналия век.

Да си бяха марширували по плаца

А ако трябва да сме актуални: днес и консервна кутия да отвориш, ще лицесъзреш фантазмените фуражки и лампази на полковник Кадафи, който сякаш много уместно предупреждава останалия свят за опасностите от милитаризирането на политиката. (Изобщо пък да не отваряме дума за всевъзможните други превратаджии с пагони и военни режими, от които се е напатил не само Близкият Изток, но дори Европа в най-новата си история.)

Ще кажете: че какво им е на офицерите и на агентите, та да не могат да се занимават с политика? След като в професията навлязоха адвокати, лекари, счетоводители, та чак до актьори и бармани – защо да изключваме военните, полицаите и шпионите? Не става дума за това обаче. България е свободна държава и всеки има право да си опита късмета в политиката, което – за жалост – непрекъснато се случва.

Тоест, не говорим за недоразуменията, появили се на сцената директно от някоя кръчмарска компания или от кръстовището на две първокласни шосета. Заболяването е по-лошо. Очевидно много български избиратели от сърце харесват маршовата стъпка, биенето на токове и отсечената офицерска реч, проектирани в политиката и властта. Очевидно все още се тачат и неувяхващите ценности на агентурния занаят, който от времето на Дзержински и Берия в СССР изцяло беше заместил политиката като професия и призвание.

"Уменията" на хората с пагони

А в политиката и в управлението на държавата важат други правила, там „работят” по-различни инструменти. Заповедите и военната дисциплина или класическите средства на тайните служби (следене, подслушване, досиета и прочие) само разяждат тъканта на политическото. Защото да си поставиш цел и да я постигнеш с всички средства – това хората с пагони и шпионите го умеят.

Но в политиката, първо, целта възниква в резултат от многогласието на мненията и многобройността на компромисите. И второ – там по никакъв начин не бива да се посяга към „всички средства”. Иначе пак ще стигнем до превратаджиите, ако не и до печално известното „продължение на политиката с други средства”.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел