ДВ: Хиляди бежанци от Сирия, Афганистан и други кризисни региони живеят в изключително лоши условия в Гърция. Те се надяват да преминат през хърватската или унгарската граница, за да продължат пътуването си към Австрия и Германия. Реалистични ли са надеждите им?

Влахо Орепич: Балканският маршрут формално е затворен. Това, което в момента се случва по границите извън Шенгенското пространство, е контрабанда на хора. Това са престъпни и нелегални действия, които нямат нищо общо с бежанската проблематика.

ДВ: Сътрудничите ли си със Сърбия?

Влахо Орепич: Посетих съседните страни, защото само чрез добро сътрудничество можем да се борим ефикасно срещу тези нелегални процеси. За да имаме успех обаче, е нужна ефикасна работа по границите, както и последователно връщане на лицата, които преминават границите нелегално. Освен това е много съмнително дали при тези лица става дума за хора, търсещи убежище. За предоставяне на убежище можем да говорим, когато тези хора пристигат от една несигурна в една сигурна страна. Тогава те подават молба за предоставяне на убежище и получават закрила. Но при нас пристигат хора, които вече са били в други сигурни трети страни. Те обаче искат да се регистрират някъде другаде, докато достигнат до държавата, в която желаят да останат. Тук не става дума за хора, търсещи убежище, а по-скоро за икономически мигранти.

ДВ: Досега Хърватия постоянно твърди, че не възнамерява да изгражда ограда, въпреки че съседните страни като Унгария и Словения издигнаха огради по границите си с Хърватия. Ще поддържате ли това становище и в бъдеще?

Влахо Орепич: Ние не можем да разрешим проблемите просто с една ограда. Какво трябва да направим, ако една ограда не е достатъчна? Трябва ли да изграждаме допълнителни огради? Не, ние трябва да контролираме границите и своевременно да помагаме на хората, които имат нужда от закрила. И то на базата на взаимно уважение. Те трябва да се съобразяват с нашите правила и норми, а ние с техните нужди и потребности.

ДВ: В ЕС бяха гласувани квоти за прием на бежанци. Придържа ли се Хърватия към договореностите?

Влахо Орепич: Хърватия подкрепя общата политика за сигурност на ЕС. Ние си сътрудничим много добре с европейските институции. С Фронтекс например. Ние охраняваме външна граница на ЕС - и то с голям успех. Същевременно изпълняваме нашите задължения, когато става дума за прием на бежанци. Хърватия ще приеме 1563-ма бежанци. Проблемът е в това, че хората изобщо не искат да останат в Хърватия. В рамките на договореностите ние вече приехме 19 души и сме на път да приемем още 30 бежанци от Гърция, както и 20 от Италия. С готовност бихме изпълнили цялата квота, но не ни се удава. Те искат да продължат пътуването си. За тях Хърватия е само транзитна страна.

ДВ: Има оплаквания от лошите условия в централния бежански приют край Загреб. Какво ще кажете по този въпрос?

Влахо Орепич: Това не е вярно. Условията в бежанския приют Порин са по-добри от условията в 90% от училищата в Хърватия. Стаите са обзаведени по-добре, отколкото тези в студентските общежития в страната. Ние, също като ЕС, се опитваме да подобряваме жизнения стандарт на хората в нашата страната, но много хърватски граждани живеят при по-лоши условия от мигрантите.

ДВ: Някои правозащитни организации твърдят, че полицията се отнася брутално спрямо бежанците по хърватско-сръбската граница. Говори се за грабежи и побои. Някои бежанци биват връщани обратно в Сърбия без никакъв разпит. Какви мерки предприемате срещу това?

Влахо Орепич: Ние разговаряхме с тези неправителствени организации и се опитваме да си сътрудничим. Ще проверим всички оплаквания. Ако установим, че някой е превишил правомощията си, ще го уволним. Такива хора не могат да бъдат полицаи в Хърватия. Аз обаче не вярвам, че обвиненията отговарят на истината. Ние охраняваме границата много успешно и това обезкуражава трафикантите на хора. Сега те се опитват чрез фалшиви свидетелски показания да манипулират неправителствените организации, за да настроят обществеността срещу полицията. Целта им е да продължат необезпокоявани своята престъпна дейност. Ние обаче няма да допуснем това.

***

Разгледайте и снимковата галерия на Мария Илчева, която през лятото на 2016 се срещна с бежанци в Гърция, България и Сърбия и ги попита защо бягат: