Средната скорост на четене възлиза на 200 думи на минута. Твърдят, че американският президент Кенеди успявал да прочете по 1 000 думи в минута. Участниците в курсовете по бързо четене научават много за сложната мозъчна дейност, която развиваме при четене. Окото възприема определен брой абстрактни знаци, които едва мозъкът превръща в смислени думи и изречения. Подобно на децата, повечето възрастни четат винаги дума по дума, като произнасят на ум онова, което четат.

Плюсове и минуси

Това са две спирачки, които трябва да се преодолеят с една нова техника на четене - обяснява ръководителят на семинара Юрген Хампе: "В центъра на вниманието е визуалното четене. Целта е човек да разшири полезрението си и да използва оптимално онези 3 - 3,5 см, с които разполага всеки човек."

Вместо дума по дума, по време на курса участникът се научава да възприема цели групи от думи. Това е нещо, което може да се усвои - но с много упражнения, защото нито окото, нито мозъкът са свикнали с подобен подход. Аз успях да повиша моята скорост на четене от 180 на над 500 думи на минута. Проблемът е, че при това темпо съдържанието започва да се губи. А семинарът е озаглавен "Бързо четене и разбиране". Възникват оправдани съмнения.

Какво се губи?

Обясняват ни, че разбирането се увеличава с усвояването на новата техника на четене. Едно обаче се губи - усетът за мелодията на езика. Защото от определена скорост нататък вътрешният глас в главата започва да изостава. Може ли по този начин да се чете художествена литература, дори поезия?

"Аз съм чел така стихотворения. При някои това е възможно, но при други бих препоръчал стандартното бавно четене" - съветва Юрген Хампе. Не случайно в стаята, където се провежда курсът, е окачен един плакат със следната мисъл на английския философ Франсис Бейкън: "Някои книги доставят наслада, други трябва да бъдат погълнати набързо, трети изискват продължително предъвкване."